интересни новини. Изглежда, че някой от неговите, на Олбъни, приятели се е сдобил с Карта за предателство и няма нищо против да я продаде.
Карта за предателство! Това беше повратът, който Олбъни чакаше.
Той се опита да му се обади, но телефонът на Фут бе изключен. После позвъни на някои от колегите си. Според един от тях Фут бил забелязан да се мотае из зоологическата градина, мрачна фигура, облечена в дългия черен шлифер, който носеше в моменти на пълно униние. Информаторът на Олбъни каза, че Фут оставял впечатлението на човек в такава депресия, че сигурно би се оставил да го изядат лъвовете, ако не се страхуваше от огорчението, което би изпитал, ако животните откажат да го направят. Друг информатор видял Фут, облегнат на един кнехт в Южните докове, забил поглед в боклуците във водата, към които без съмнение размишлявал дали да не се присъедини.
— Май че не е в много добра форма — съобщи Олбъни на Харолд по време на обяда. — Като че ли го тегли към самоубийство, а за нас това е добре дошло. Трябва да можем да вземем тази карта на добра цена.
— Не разбирам — каза Харолд. — Каква е тая Карта за предателство?
— Правителството ги издава от време на време съвсем безразборно. С Картата за предателство можеш да накараш всеки да измени на най-основното в живота му. Тя е ключът, който ще ни вкара във вилата на Лувейн, без той да научи.
— А след това? — поинтересува се Харолд.
— След това ти го гръмваш, разбира се. — Той си погледна часовника. — Нима стана три часът? Ще трябва да побързаме. Според информацията ми Лувейн ще се връща в града утре сутринта, да се приготви за Сатурналията. Трябва нощес да отидеш във вилата му, за да го изненадаме. Ако пропуснем този случай, нещата може да се влошат.
— Добре — каза Харолд. — Аз съм готов.
— Първо трябва да открием Хортън Фут. Ще се разделим. Аз ще проверя дали не е още в зоологическата градина. Ти го потърси при Южните докове. Веднага щом се доберем до тази карта, отиваме и виждаме сметката на Лувейн.
38
Олбъни беше в лошо настроение, когато седна зад волана на бялото си ламборджини и подкара към зоологическата градина. Не беше просто депресиран. Той подозираше, че отново го е направил — заложил е на губеща карта, рискувал е остатъка от репутацията си заради един идиот, който не е достатъчно вътре в нещата, та да е уплашен, и не е в състояние да се поразмърда, когато му се отдава благоприятен случай.
Вярно беше, че новаците в Лова често се справяха изненадващо добре с опитни Ловци. Нещо в постоянната атмосфера на риск в Есмералда караше дългогодишните Ловци да привикнат към неизменното присъствие на опасност. Те ставаха невнимателни.
Но Лувейн въпреки външните признаци за обратното беше предпазлив и изобретателен. Едно от ранните му Убийства бе истински шедьовър. Преоблечен като хирург, той застреля Жертвата си — един латвиец с тъжни очи — в операционната на болницата „Сестрите на Мария“, преди покритият с бял чаршаф човек да може да открие огън с двуцевната си протеза. Нима Харолд може да постигне нещо подобно? Навярно е прекалено много да се очаква стилно Убийство от някакъв селчо. Но ако получи Картата, той все пак ще има шанс.
Олбъни така се бе задълбочил върху проблема, че караше напълно механично и обръщаше съвсем бегло внимание на пътните знаци. Той осъзна грешката си, когато отзад прозвуча сирена. Спря до тротоара, а след него същото направи една полицейска кола. От нея излезе полицай. Той беше облечен в огладена кафяво-зелена униформа, лъснати черни ботуши, носеше слънчеви очила и колан, от който висяха два „Магнума 44“ в кобури.
— Караме бавничко, а? — каза ченгето измамно меко. — Не видяхте ли пътния знак?
— Видях го, господин полицай — отвърна Олбъни. — На него пишеше „Опасен завой напред — ускори“. Аз имах намерение да ускоря, но педалът се изплъзна от крака ми и спирачките заядоха. На всекиго може да се случи.
— Аз ви наблюдавах — каза полицаят. — През целия град карахте с десет мили под позволената скорост. Какво ви става, да не би да се опитвате да се подигравате с нашия закон за опасно шофиране?
— В никакъв случай! — възрази Олбъни. — Аз съм един от най-бесните шофьори на острова.
Полицаят го изгледа подозрително: това вече го беше чувал. Той обиколи колата и провери за нарушения. За лош късмет на Олбъни той не я поддържаше по установения в Есмералда начин. Ченгето откри, че му работят всички светлини и мигачи — явно нарушение на Наредбата за опасно шофиране.
— Край — каза ченгето. — Издавам ви Задължение за безразсъдно каране.
Олбъни напразно го увещаваше, докато полицаят монтираше специалното приспособление в компютъризираното операционно табло на колата. Той помоли за отлагане, дори предложи значителен подкуп. За беда се случи да му съставят акт точно в Неподкупен вторник.
Когато приспособлението зае мястото си, ченгето погледна през прозореца на колата, за да се увери, че Олбъни не си е сложил предпазния колан.
— Желая ти късмет, приятелче — каза той. — Глобата е само десет минути и движението не е много натоварено.
Полицаят се изтегли от пътя, когато специалното приспособление се задейства и педалът залепна за пода. Колата се понесе с вой и миризма на изгоряла гума.
Вестта за издадено Задължение за безразсъдно каране се разнася бързо. Колите, камионите и автобусите се качиха по тротоарите. Пешеходците се вмъкнаха във входовете и укритията против нападения на коли, когато Олбъни профуча по оживената пътна артерия в нагорещеното си ламборджини.
Той успя с вой и писък да удържи левия завой по главната магистрала в посока извън града. Ускорението го залепи за седалката, докато колата прорязваше и се измъкваше от движението. Включи се и командата за клатушкане и колата бе изпратена с размятаща се задница напряко през магистралата, после през едно поле и най-накрая на някакъв второстепенен път. Олбъни се бореше с кормилото като човек, който се опитва да надвие питон, натискаше на пресекулки спирачките, опитвайки се да не ги изгори.
Кулминацията настъпи, когато на стотина метра пред себе си Олбъни видя пътно задръстване, заело цялото платно. Той изпрати колата си в дрейф на четири колела и затвори очи.
В този момент изтече Задължението му и педалът за газта изскочи. Олбъни бързо натисна копчето на парашута, мярка за спешни случаи, с която бяха снабдени всички коли в Есмералда. Колата намали и спря на няколко крачки от оживен кръстопът.
Оттук вече можеше да продължи към зоологическата градина с по-уравновесена скорост. Като награда за оцеляването им от Задължението за безразсъдно каране на шофьорите се даваше правото двадесет и четири часа да карат по какъвто искат невероятно безопасен начин. В случая на Олбъни това означаваше скорост от двадесет мили в час през целия път.
В зоологическата служителят дълго мисли, а после, след получаването на шумоляща петдоларова банкнота, си спомни човека, който изглеждал точно като Хортън Фут и прекарал доста време в разглеждане на бабуините. Мъжът си бил тръгнал преди половин час.
39
Олбъни се втурна обратно към града, нарушавайки достатъчно правила, та да задоволи и най- педантичния полицай. Междувременно Харолд се запъти към брега. За Фут обикновено се смяташе, че виси в едно заведение, наречено „Барът приют на Мълигън: Последен шанс“. То се помещаваше в дълга ниска постройка близо до доковете.
— Фут? — повтори съдържателят. — Нисък слаб тип в дълъг черен шлифер? Да, идва понякога. Но не знам къде е сега.
