последната новина: Ал Смит от Лансинг, Мичиган, току-що е пратил на оня свят Едвард Григ от Оаху, Хавай, но е бил глобен с десет точки, когато автоматът му излязъл извън контрол и наранил няколко души в тълпата. Така никога няма да станеш Ловец на годината, Ед…
А сега да минем на малко по-лека вълна, Максуел Сантини, сервитьор в «Сърфа и жезъла» в центъра на Есмералда, бил убит този следобед, когато отишъл в стаята на господин В. С. Микълстън в Лондон с поднос с яйца, шунка и ръжен хляб. Той бил пронизан в гръдния кош от хвърлен нож, докато отварял вратата. Микълстън твърди, че Сантини не е почукал, просто е влязъл «без предупреждение» и е попаднал по «погрешка на малко упражнение по точност с добрия стар стилет». Профсъюзът на Сантини предяви обвинение в лична злонамереност — сандвичът бил закъснял с един час — и отнесе въпроса в съда. Решението, произнесено този следобед, оправда Ловеца, постановявайки: «Какво значение има един сервитьор повече или по-малко?»“
Джасинт вдигна ръка и задвижи преградния екран, който закри монитора и ги изолира от звука и светлината на „Ловното шоу“.
— Всичките тези духовитости ме дразнят — каза тя. — И Лувейн е същият.
— А? — обади се чичо Езра, като употреби възклицанието, което на Есмералда е запазено за по- възрастни хора. — Той е добре, нали?
— Предполагам, да, нищо още не му се е случило. Странно как компютърът е събрал тези двамата. Подборът би следвало да е случаен, нали?
Езра се усмихна и й намигна.
— Чичо, ти имаш ли пръст във въвличането на тези двамата в един и същ дуел?
— Нищо не съм направил — каза Езра. — Само помолих Ловния компютър да ми направи една малка услуга. Той знае от коя страна са му намазани схемите, така да се каже.
— Мислех, че компютрите не би следвало да могат да правят такива неща.
— Могат, ако са снабдени с новата „Програма за отказване от предпочитанието към оператора и налагане на код“.
— Ти си извършил мошеничество, за да се срещнат Лувейн и Харолд! Ах, ти, лошо старче!
Езра сияеше. Обичаше да чува такива думи от устата на хубави млади момичета.
— Да, аз го уредих по молба на Лувейн. На момчето му трябва едно лесно Убийство, за да си възвърне самоувереността. Той беше много добър преди, Джасинт, много, много добър. Лувейн беше най- първокласният убиец, който градът беше виждал от доста време насам. И той отново може да стане такъв с малко помощ.
— Но това, което си извършил, е мошеничество — настоя Джасинт.
Езра сви рамене.
— Какво значение има едно дребно мошеничество, ако е за доброто на семейството?
Джасинт се върна в апартамента на Лувейн, обзета от по-дълбоки мисли, отколкото бе свикнала. Тя всъщност се оказа изправена пред дилема. Не беше съвсем сигурна, че измамата, дори и за доброто на семейството, е редна. Особено след като тази измама щеше да доведе до смъртта на Харолд, младежа, който й се бе сторил не чак толкова непривлекателен и с когото имаше намерение да излезе веднага щом открие начин да го накара да я покани на среща.
Колкото повече си мислеше за това, толкова по-лоша й се виждаше измамата, макар че не можеше да разбере точно защо. Същинският въпрос обаче беше, как да постъпи? Притесняваше я това, че не знае. Почуди се дали да не хвърли ези-тура, но накрая отложи въпроса, като лапна едно приспивателно.
33
Харолд току-що беше легнал да подремне, когато телефонът в новия му апартамент иззвъня. Беше Олбъни:
— Харолд? Нужен си ми веднага.
— Какво става?
— Нещо важно. Ела бързо. Не си забравяй револвера. — Той затвори.
Харолд беше напълно облечен. Трябваше само да си нахлузи маратонките и да провери пълнителя на „Смит & Уесън“. Олбъни беше настоял револверът да бъде прегледан от оръжейник. Оръжейникът беше сменил цевта, мерника и всички подвижни части. Харолд го беше изпробвал и трябваше да признае, че сега револверът целеше по-добре. Но все пак усещането беше същото, а това беше важно.
Когато стигна в къщата на Олбъни, Тереза го заведе в сутерена. Там се намираше кабинетът на Олбъни. На всяка от стените висяха подробни карти на Есмералда и останалата част от острова. На една маса имаше любителско радио и телефонна централа. Малка бронзова статуетка, копие на „Мислителя“ на Роден, беше поставена на работната маса на Олбъни. Това беше прочутата награда „Майстор на смъртта“ за най-добър Търсач на годината. Само дето беше отпреди пет години, спечелена по времето, когато фамозният Санчес беше още жив.
Олбъни дъвчеше една от миниатюрните пици на Тереза и говореше с някого по телефона. Той махна на Харолд да седне. Харолд бутна настрана купчина стари броеве на списанието „Човекоубиец“ и седна.
— Аха… — говореше Олбъни. — Да, чувам те… Да… Да…
Тереза се обърна към Харолд:
— Искате ли една малка пица?
— Да, госпожо, благодаря.
— Имам един вид с аншоа и друг с пиперони. От кой да ви донеса?
— Вие изберете вместо мен — каза Харолд, като съвсем ясно имаше предвид и двата. Тереза му даде по две пици от всеки вид и чаша бира.
— Без бира за него — намеси се Олбъни. — Той е на режим. — После се върна на телефона. — Аха… Аха…
— Много са вкусни — похвали я Харолд.
— Рецептата е на майка ми — обясни Тереза. — Сицилианска е.
— Добре — каза Олбъни в слушалката. — Ние тръгваме. Следващия път ще се свържа с теб по пети канал, открити честоти.
Той затвори и се обърна към Харолд:
— Мисля, че е в ръцете ни.
— Лувейн?
— Че за кого другиго бих ти говорил, за Зазу Питс? Да, Лувейн, жив-живеничък и колкото си искаш гаден. Току-що е влязъл в един бар в центъра, в Латинския квартал, казва се „Ла петит Му“8 и си е поръчал двойно ягодово дайкири. Стои си там на открито и ние ще го пипнем тоя мухльо още сега.
— Искаш да кажеш точно сега?
— По дяволите, разбира се, че нямам предвид следващия четвъртък. Револверът ти у теб ли е? Зареден ли е? Дай да видя.
— О, стига — възпротиви се Харолд.
— Аз съм ти Търсач и трябва да проверя всяка подробност. — Той огледа оръжието на Харолд и му го върна. — Окей, да тръгваме.
— Но как така си седи просто ей тъй? — учуди се Харолд. — Мислиш ли, че още не е получил известието за Лова?
— Би било твърде хубаво, за да се надяваме. Но се е случвало.
— Не ми се вижда честно да го убия, ако той даже не знае, че го преследват.
— Нищо нечестно няма — каза Олбъни. — Ще ти го обясня по-късно.
Той свали една мощна ловна пушка с инфрачервен оптичен мерник от стената, провери заряда и я пъхна в калъф.
— А това за какво ни е? — попита Харолд.
— Просто за в случай, че Господ в безкрайната си милост ни даде възможност за един хубавичък чист изстрел извън пистолетния обхват.
— Майкъланджело — обади се Тереза, — не трябва да богохулстваш.
