Грешно лекарство

— О! — стресна се Хаскинс. Замисли се за момент. — О!

Господин Фолънсби гледаше продавача си мрачно.

— А това всъщност има ли значение? — попита бързо Хаскинс — Машината не може да дискриминира расите. Аз мисля, че тя би трябвало да лекува мания за убиване, дори и пациентът да не е марсианец.

— Марсианската раса не изпитва никога желание да убива. Марсианският модел регенератор няма даже и да разбере за какво става дума. Естествено, той ще го лекува. Трябва да го лекува. Но какво всъщност ще лекува?

— О! — отново произнесе Хаскинс.

— Този нещастник трябва да бъде спрян преди… Казахте мания за убиване? Нямам представа какво може да се случи! Бързо, какъв е адресът му?

— Ами той толкова бързаше, господин Фолънсби…

Началникът го изгледа с дълъг недоверчив поглед.

— Обади се в полицията! Свържи се с отдела по сигурността на Дженеръл Мотърс! Намери го!

Хаскинс хукна към вратата.

— Чакай! — изкрещя подире му шефът и грабна шлифера си. — Аз също идвам!

Елуд Казуел се върна в апартамента си с таксикоптер. Той постави регенератора в хола си близо до дивана и го огледа замислено.

— Този продавач беше прав — каза си след малко. — Той наистина отива на стаята.

В естетическо отношение регенераторът беше просто постижение.

Казуел му се възхищава още няколко мига, после отиде в кухнята и си приготви сандвич с пилешко месо. Изяде го бавно, като гледаше втренчено в една точка над и вляво от кухненския часовник.

Проклет да си, Магнесен! Мръсен, лъжлив, измамен враг на всичко почтено и честно на света…

Той измъкна револвера от джоба си и го постави върху масата. С изпънат показалец го побутна насам- натам.

Време беше да започне терапията.

Освен ако…

Казуел с уплаха установи, че не му се иска да загуби желанието да убие Магнесен. Какво щеше да стане с него, ако го няма това желание? Животът му щеше да загуби своя смисъл, целостта си, вкуса и красотата. Всъщност животът му ще стане доста тъп.

Освен това той си имаше и истинска причина да не обича Магнесен. Причина, за която даже не искаше да мисли.

Ирене!

Горкичката му сестра, прелъстена от изкусния и коварен Магнесен, а после изоставена от него. Каква по-добра причина може да има човек, за да вземе револвера и да…

После Казуел се сети, че няма сестра.

Сега вече наистина беше време да започне терапията.

Той се върна в хола и намери ръководството за ползване, пъхнато във вентилаторния отвор на машината. Отвори го и зачете.

Условия за работа с всички модели Рекс-регенератори:

1. Поставете регенератора до удобен диван. (Удобен диван може да бъде закупен като допълнителен аксесоар от всеки магазин на Дженеръл Мотърс.)

2. Включете машината в електрическата инсталация.

3. Поставете контактната лента върху челото си.

И това е всичко! Вашият регенератор ще извърши останалото! Няма да има езикова бариера или проблем с диалекта, тъй като регенераторът се свързва с вас чрез директен сетивен контакт (патент на фирмата). Вие трябва само да му сътрудничите.

Опитайте се да не чувствате притеснение или срам. Всеки си има проблеми, а някои и по-сериозни от вашите! Вашият регенератор не се интересува от личния ви морал или етнически стандарти, затова не изпитвайте чувството, че ви осъжда. Той иска само да ви помогне да станете здрав и щастлив.

Щом събере и обработи достатъчно данни, вашият регенератор ще започне лечението. Вие сте този, който ще определи продължителността на сеансите. Вие сте шефът! И, разбира се, вие можете да прекъснете сеанса по всяко време.

И това е всичко! Просто, нали? А сега включете вашия регенератор и СТАНЕТЕ ЗДРАВИ!

— Няма нищо трудно — каза си Казуел. Той бутна регенератора по-близо до дивана и го включи. Взе лентата, започна да я нахлузва върху челото си и спря.

— Чувствам се толкова глупаво! — потръпна той.

После рязко затвори уста и загледа сърдито черната хромирана машина.

— Значи си мислиш, че можеш да ме направиш нормален, а?

Регенераторът не отговори.

— Е добре, давай, опитай. — Той постави лентата на челото си, скръсти ръце върху гърдите си и се излегна.

Нищо не се случи. Казуел се настани по-удобно върху дивана. Поизпъна рамене и намести лентата. Пак нищо. Мислите му започнаха да блуждаят.

Магнесен! Ти шумен, задъхан урод, ти неприятен…

— Добър ден — промърмори един глас в главата му. — Аз съм вашият механотерапевт.

Казуел се сви виновно.

— Здрасти. Аз тъкмо… Ами знаеш, нещо като…

— Естествено — отвърна успокоително машината. — Та нали ние всички го правим. Сега изучавам материала в подсъзнанието ви с намерението да го синтезирам, диагностицирам и прогнозирам, и в крайна сметка да ви излекувам. Откривам…

— Да?

— Момент. — Регенераторът помълча няколко минути. После колебливо проговори: — Това без съмнение е доста необикновен случай.

— Наистина ли? — доволно попита Казуел.

— Да. Коефициентите като че ли… Не съм съвсем сигурен… — Механичният глас на машината отслабна. Контролната лампичка започна да примигва и намали силата на светенето.

— Хей, какво става?

— Объркване — отговори машината. — Разбира се — сега гласът й отново стана стабилен. — Необикновената природа на симптомите не би трябвало да обърка една напълно компетентна терапевтична машина. Колкото и да е странен някой симптом, той не е нещо повече от точка, показател за душевна тревога. И всички симптоми могат да бъдат отнесени към широката гама на доказаната вече теория. След като теорията е ефективна, симптомите да намерят своето място в нея. Ще работим на основата на това твърдение.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Казуел, който вече се чувстваше леко замаян.

Машината изпращя и контролната й лампичка блесна.

— Механотерапията днес е точна наука и не допуска съществени грешки. Ще продължим с тест за думи, предизвикващи определени асоциации.

— Давай — каза Казуел.

— Къща?

— Дом.

— Куче?

— Котка.

— Флифл?

Казуел се поколеба, опитвайки да си обясни значението на думата. Звучеше му доста по марсиански, но