Робърт Шекли
Двойно обезщетение
Евърет Бартолд неслучайно си направи застраховка „живот“. Първо, той чете доста по въпроса, като обърна особено внимание на клаузите за прекратяване на договора — съзнателна лъжа, измама във времето и плащането. Той провери подробно доколко строго застрахователните компании разследват случая, преди да изплатят застрахователния иск. И придоби сериозни познания по въпроса за двойното обезщетение, което силно го интересуваше.
Когато предварителната работа бе завършена, той потърси застрахователна компания, която би удовлетворила изискванията му, Накрая избра „Интертемпорална застрахователна корпорация“ с главно управление в Хартфорд, настоящо време. „Интертемпорална“ имаше клонове в Ню Йорк, 1959 година, в Рим, 1530 и Константинопол, 1126 година. Те предлагаха пълна застраховка във времето. А това беше важно за плановете на Бартолд.
Преди да подаде молба за полицата си, Бартолд сподели плана със съпругата си. Мейвис Бартолд бе стройна, красива и неспокойна жена, с предпазлив характер.
— Няма да се получи — каза тя веднага.
— Сигурно е — настоя твърдо Бартолд.
— Ще те затворят завинаги.
— Няма начин — увери я Бартолд. — Не може да не се получи… Ако ти помогнеш.
— Това ще ме направи съучастничка — каза жена му. — Не, скъпи.
— Миличка, спомням си, че бе изявила желание за палто от истински марсиански скарт. Уверен съм, че такива има само няколко.
Очите на госпожа Бартолд блеснаха. Съпругът й с лукава точност бе намерил слабото й място.
— Освен това си мислех — безгрижно продължи Бартолд, — че би могла да изпиташ известно удоволствие от един нов хиперскоростен „Даймлер“, подмяна на целия си гардероб от „Лети Дет“, гердан от полиран румстън, вила на венерианската Ривиера и…
— Достатъчно, скъпи! — Госпожа Бартолд погледна с обич инициативния си съпруг. Тя отдавна подозираше, че под незначителната му външност тупти смело сърце. Бартолд беше нисък, оплешивяващ мъж с обикновени черти, а очите му изглеждаха нежни зад дебелите стъкла на очилата с рогови рамки. Но душата му навярно би се чувствала напълно добре в някое едро, пиратско тяло.
— Значи ти си сигурен, че ще успееш? — попита го тя.
— Напълно, ако ти направиш онова, което ти кажа, и въздържаш таланта си за преувеличаване на реакциите.
— Да, скъпи — отговори госпожа Бартолд, а мисълта й се бе съсредоточила върху блясъка на румстъна и приятния допир до кожата от скарт.
Бартолд извърши последните си приготовления. Той посети един малък магазин, където рекламираха разни неща и продаваха други. Остави няколко хиляди долара и си тръгна с малко кафяво куфарче, като го стискаше здраво под мишница. Нямаше да бъде възможно парите да се проследят. Той ги бе спестявал от няколко години в дребни банкноти. А съдържанието на куфарчето бе също толкова тайно.
Той остави куфарчето в касетка на обществения гардероб, пое си дълбоко дъх и се представи в канцелариите на „Интертемпорална застрахователна корпорация“.
Лекарите го преглеждаха и въртяха половин ден. Той попълни всички формуляри и накрая бе отведен в кабинета на господин Грайнс, районния управител.
Грайнс бе едър, приветлив мъж. Той бързо прочете молбата на Бартолд, като си кимаше.
— Добре, добре — каза той. — Като че ли всичко е наред. С изключение на едно.
— Какво е то? — попита Бартолд, а сърцето му изведнъж се разтуптя.
— Въпросът за допълнителните вреди. Няма ли да ви интересува застраховка против пожар и грабеж? Дългове? Катастрофи и увреждане на здравето? Ние застраховаме всичко — от раняване с мускет до такива обикновени, но досадни неща като настинка.
— Разбирам — каза Бартолд и пулсът му възвърна нормалния си ритъм. — Не, благодаря. За момента се интересувам само от застраховката за живот. Работата ми изисква да пътувам във времето. И бих искал да осигуря по подходящ начин съпругата си.
— Разбира се, господине — каза Грайнс — В такъв случай всичко е наред. Разбирате ли условията, които се изискват за получаването на тази полица?
— Мисля, че да — отвърна Бартолд, който от месеци изучаваше стандартните форми на застраховка на „Интертемпорална“.
— Полицата важи за живота на застрахования — продължи господин Грайнс. — И продължителността на живота се измерва само в субективно физиологично време. Полицата ви защищава на разстояние от 1000 години в двете посоки от настоящето. Но не и по-нататък. Рисковете са доста високи.
— Не бих и сънувал да се отдалечавам повече — каза Бартолд.
— И освен това полицата съдържа клауза за двойно обезщетение. Разбирате ли функциите и условията й?
— Така мисля — отговори Бартолд, който знаеше тази клауза наизуст.
— Тогава всичко е наред. Подпишете тук и тук. Благодаря ви, господине.
—
Бартолд се върна в службата си. Той беше ръководител по продажбите на производственото предприятие „Алпро“ (играчки за всички времена). Обяви намерението си да тръгне веднага в командировка в миналото.
— Нашите продажби във времето просто не са това, което би трябвало да бъдат — каза той. — Отивам в миналото лично, за да се занимая с продажбите.
— Прекрасно! — възкликна господин Карлайсъл, президентът на „Алпро“ — Отдавна се надявах, че ще го направиш, Евърет.
— Знам, господин Карлайсъл. Но взех решението съвсем наскоро. Реших да отида и да разбера как вървят нещата. Подготвих всичко и съм готов да тръгна.
Господин Карлайсъл го потупа по рамото.
— Ти си най-добрият търговец, който някога е имала „Алпро“, Евърет. Много се радвам, че си решил да тръгнеш.
— Аз също, господин Карлайсъл.
— Дай им да се разберат! И между другото… — Господин Карлайсъл се усмихна леко. — Имам един адрес в Канзас сити през 1895 година, от който може би ще се заинтересуваш. Сега вече няма такива. И в Сан Франциско през 1840. Да знаеш, че…
— Не, благодаря ви, господине — каза Бартолд.
— Само работата, а, Евърет?
— Да — отвърна Бартолд с виртуозна усмивка. — Само работата.
Сега вече всичко беше наред. Бартолд се върна вкъщи, за да си събере багажа и да даде последни инструкции на жена си.
— Не забравяй — каза й той, — когато настъпи моментът, прави се на изненадана, но недей да симулираш нервна криза. Бъди смутена, но не се прави на луда.
—
— Не, скъпа. Просто знам, че ти
— Миличък — обади се госпожа Бартолд тихо.
— Да?
— Не мислиш ли, че бих могла да си купя едно малко скъпоценно румстънче сега? Само едно. Да ми прави компания, докато…
— Не! Да не искаш да провалиш цялата работа? По дяволите, Мейвис…
— Добре. Само попитах. Късмет, скъпи.
— Благодаря, мила. — Те се целунаха. И Бартолд тръгна.
