Двойно обезщетение

Когато приключи, Бартолд вкара ревитализатор във вените на Байртър и зачака.

Малко след това Байртър изстена, почеса натъпканата си с нови знания глава и каза на модерен английски:

— Ох, човече! С какво ме упои?

— Не се притеснявай за това — отговори Бартолд. — Давай да се захващаме за работа.

Той набързо обясни плана си да станат богати на гърба на „Интертемпорална застрахователна корпорация“.

— А те наистина ли ще платят? — попита Байртър.

— Ако не успеят да докажат измама, ще платят.

— И ще платят толкова много?

— Да. Предварително съм проверил. Обезщетението за удвояване на личността е фантастично високо.

— Това още не мога да го разбера. Какво означава удвояване на личността?

— Случва се, когато човек, който пътува в миналото, има нещастието да мине през огледален поток в темпоралната структура — каза му Бартолд. — Това е много рядка случайност. Но когато възникне, тя е катастрофална. Някой човек е отишъл в миналото, значи. Но се връщат двама, напълно идентични.

— Охо! — възхити се Байртър. — Значи това било двойното обезщетение!

— Точно така. Двама души, неразличими един от друг, се връщат от миналото. Всеки се чувства истински и се смята за единствения, който може да притежава собствеността, работата, съпругата и така нататък. Помежду им не може да има съжителство. Единият трябва да загуби всички права, да изостави настоящето си, дома, съпругата и службата си и да отиде да живее в миналото. Другият остава в своето време, но живее в постоянен страх, съжаление и вина.

Бартолд млъкна, за да си поеме дъх.

— Така че при тези обстоятелства двойното обезщетение представлява на първо място известно спокойствие — продължи той. — По такъв начин двете страни биват компенсирани за останалите неприятности.

— Хммм — замислено произнесе Байртър. — Често ли се е случвало такова удвояване?

— Не повече от десетина пъти през историята на пътуванията във времето. Има предпазни мерки, като например да не се приближаваш до парадоксалните точки, да спазваш бариерата от хиляда години.

— Ти си пропътувал повече от хиляда години — отбеляза Байртър.

— Поех този риск и спечелих.

— Интересно. В това нещо с двойно обезщетение има бая пари. Защо други не са се опитали?

Бартолд се усмихна тъжно.

— Не е толкова лесно. Някой път ще ти кажа защо. Но сега, на работа. Съгласен ли си да го направим?

— С тези пари бих могъл да стана барон — заговори мечтателно Байртър. — Може би даже крал на Ирландия! Съгласен!

— Чудесно. Подпиши това.

— Какво е то? — попита Байртър и се смръщи към документа, който Бартолд бе поставил пред него.

— В него просто се казва, че след получаването на съответната компенсация от „Интертемпорална“ ти веднага ще отидеш в миналото, което сам избереш, и ще останеш там, без да предявяваш повече никакви претенции към настоящето. Подпиши го като Евърет Бартолд. Аз ще попълня датата после.

— Но подписът… — започна да възразява Байртър, но млъкна и се ухили. — Чрез хипнозата аз знам всичко за обучението чрез хипноза и за възможностите си, включително и факта, че ти няма защо да ми отговаряш на въпросите. Защото щом ги задам, аз вече знам и отговорите. Огледалният поток също ми е ясен, между другото. Затова ти ме хипнотизира да стана левак. И естествено присадените ми пръстови отпечатъци са точно обратни. Като че ли гледани в огледало.

— Правилно — каза Бартолд. — Други въпроси?

— Засега нямам. Даже няма нужда да сравнявам подписите. Знам, че ще бъдат идентични, освен… — Той пак млъкна и се ядоса. — Ама това е страхотен номер! Аз ще пиша отзад напред!

Бартолд се усмихна.

— Естествено. Как иначе би могъл да ми бъдеш огледален образ? А пък ако решиш, че ти харесва моето време и се опиташ да изпратиш мен в миналото, помни за предпазните мерки, които съм взел предварително. Те са напълно достатъчни, за да те изпратят на планетоида затвор за цял живот.

Той подаде документа на Байртър.

— Не си пропуснал нищо, нали? — каза Байртър, докато подписваше.

— Опитвам се да предвидя всичко. Защото отиваме в моя дом и моето време все пак и аз имам намерение да си ги запазя. Хайде. Трябва ти едно подстригване и общо излъскване.

Двамата се насочиха към флипера.

Мейвис Бартолд нямаше защо да се бои, че ще преиграе. Когато двамата Евърет Бартолд застанаха пред входната врата в еднакви костюми, с еднакво изражение на притеснение и когато и двамата казаха: „Хммм, Мейвис, ще трябва да ти обясня“, просто й дойде много. И това, че знаеше предварително, не й помогна. Тя изпищя, размаха ръце и припадна.

После, след като двамата съпрузи я свестиха, тя успя да се посъвземе.

— Направи го, Евърет! — възкликна тя. — Евърет??

— Това съм аз — каза Бартолд. — Запознай се с моя роднина, Конър Лох мак Байртър.

— Това е невероятно! — извика госпожа Бартолд.

— Значи си приличаме? — попита съпругът й.

— Напълно. Просто напълно!

— Отсега нататък ще мислиш за двама ни като за Евърет Бартолд — каза Бартолд. — Следователите от застрахователната компания ще те наблюдават. Не забравяй, че всеки от нас двамата би могъл да бъде съпругът ти. Или и двамата. Ще се отнасяш с двама ни по един и същ начин.

— Както кажеш, скъпи — отговори унило Мейвис.

— С изключение, разбира се, що се отнася до… тоест с изключение на областта от… от… По дяволите, Мейвис, наистина ли не можеш да различиш кой от двама ни съм аз?

— Разбира се, че мога, скъпи — каза Мейвис. — Една съпруга винаги познава мъжа си. — И тя погледна съпруга си по особен начин, на който той с удоволствие отвърна.

— Радвам се да чуя това — каза Бартолд. — А сега трябва да се свържа със застрахователната компания. — И той забърза към другата стая.

— Значи си роднина на мъжа ми — каза Мейвис на Байртър. — Колко си приличате!

— Но аз всъщност доста се различавам от него — увери я Байртър.

— Наистина ли? Изглеждаш също като него! Чудя се дали има някаква разлика.

— Мога да докажа.

— Как?

— Като ти изпея една песен от древна Ирландия — каза Байртър и веднага запя с чудесен тенор.

Не точно това очакваше Мейвис. Но човек, който толкова много прилича на съпруга й, трябва да си е малко недосетлив за някои неща…

А откъм другата стая се чуваше как Бартолд говори.

— Здравейте, търся „Интертемпорална застрахователна корпорация“. Господин Грайнс, ако обичате. Господин Грайнс? Обажда се Евърет Бартолд. Мисля, че ми се случи нещо особено неприятно…

В канцелариите на „Интертемпорална застрахователна корпорация“ цареше вцепенение от ужас, притеснение, объркване и телефонна буря, когато двамата Евърет Бартолд влязоха с идентични притеснени усмивки.

— За пръв път ни се случва от петнайсет години насам — каза господин Грайнс — О, Боже! Разбира се, вие ще трябва да бъдете прегледани основно…

— Разбира се — каза Бартолд.