дойдете при мен, за да реша проблема ви!
— Изобщо не бих се учудил — потвърди Кармоди. — Бихте ли искал да узнаете в какво се състои моят проблем?
— Вече си направих изводите — каза Мелихрон. — Всъщност благодарение на своя превъзхождащ интелект и опита си знам за това много повече от вас. На пръв поглед вашият проблем е как да се приберете у дома.
— Така е.
— Не, не е така. Не си служа небрежно с думите. На пръв поглед ви е нужно да знаете Къде, Кога и Коя е вашата планета. Нужен ви е начин да стигнете там, при това желателно е да се доберете до дома си в същото състояние, в което сте сега. Само това да беше, пак щеше да е достатъчно трудно.
— А какво друго има? — попита Кармоди.
— Ами как, има я и смъртта, която ви преследва.
— Ох! — промълви Кармоди.
Внезапно усети слабост в коленете и Мелихрон вежливо създаде за него кресло, хаванска пура, коктейл „Ром Колинс“, чифт чехли и наметка от бизонска кожа.
— Удобно ли ви е? — попита Мелихрон.
— Много.
— Добре. Сега внимавайте. Ще продължа да обяснявам вашето положение кратко и ясно, като ще използвам за тази цел само частица от своя интелект, докато остатъка от себе си ще впрегна в особено важното занимание да намеря практически приложимо решение. Но се налага да ме слушате извънредно внимателно и да опитате да разберете всичко от първия път, защото нямаме много време.
— Аз пък мислех, че разтегнахте моите десет секунди в 25 години — напомни му Кармоди.
— Разтегнах ги. Обаче времето като променлива е склонно да прави номера, дори и на мен. Вече изядохме осемнадесет от вашите двадесет и пет години, а и останалите изтичат крайно бързо. Сега се съсредоточете! Животът ви зависи от това.
— Добре — Кармоди се приведе напред и запуфтя с пурата. — Готов съм.
— Първото, което трябва да разберете, е същността на неумолимата смърт, която ви е подгонила.
Кармоди овладя треперенето си и напрегна слух.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Най-основополагащият факт във Вселената — говореше Мелихрон — е този, че видовете ядат други видове. Може и да не е красиво, но това е то. Яденето е началото и сдобиването с хранителни вещества е основата на останалите явления. Тази идея включва в себе си Закона за хищничеството, който може да бъде изразен по следния начин: всеки вид, независимо колко високо или ниско стои в развитието си, се храни с един или няколко вида и служи за храна на един или няколко вида.
Това ни дава представа за една ситуация, обща за всички, която може да бъде утежнена или облекчена от разнообразни обстоятелства. Например един вид, обитаващ собствената си среда, обикновено успява да се поддържа в състояние на Равновесие и така да изживее нормално отреденото му време въпреки набезите на хищниците. Това Равновесие обичайно се изразява чрез уравнението Прецакал-Прецакан, или ПП. Когато цял вид или представител на вида се преместват в чужда и непривична среда, стойностите на ПП неизбежно се променят. Понякога настъпват временни подобрения във видовото Положение Изял-Изяден (ПП = ИИ + 1). По-типично е влошаването му (ПП = ИИ — 1).
Ето това се е случило с вас, Кармоди. Вие сте напуснал нормалната си среда, което също означава, че сте напуснал и своите нормални хищници. Тук не могат да ви издебнат автомобили, никакъв вирус не може да се промъкне в кръвта ви, нито един полицай не може да ви застреля поради грешка. Тук сте отделен от опасностите на Земята и неподвластен на заплахите, надвиснали над други галактически видове.
Но подобрението (ПП = ИИ + 1) за жалост е временно. Желязното правило на Равновесието вече е започнало да се налага. Не можете да се откажете от преследването и не можете да се отървете от преследвачите. Хищничеството е самата Необходимост.
С напускането на Земята вие сте станал уникално същество. Следователно и вашият хищник също е уникален.
Вашият хищник е роден от въплъщаването и утвърждаването на един всеобщ закон. Той може да се храни само и единствено с вас. Тази Твар е сътворена да съответства и допълва вашите особености. Дори и без да я виждаме, знаем, че нейните челюсти са оформени да захапват Кармоди, нейните крайници са приспособени да сграбчват и стискат Кармоди, нейният стомах има особената способност да смила Кармоди, а нейната индивидуалност е създадена да се възползва от индивидуалността на Кармоди.
Вашето положение ви прави единствен по рода си, Кармоди, затова и вашият хищник е единствен по рода си. Преследва ви вашата смърт, Кармоди, и то с отчаяние, равно на вашето. Вие сте взаимно обвързани. Ако ви докопа — умирате. Ако избягате сред нормалните опасности на вашия свят — ще умре вашият хищник, защото ще му липсва Кармоди, с когото да поддържа съществуването си.
Нямам какво повече да ви кажа, за да ви помогна в спасението. Не мога да предскажа уловките и прикритията, които ще опита, също както не мога да предскажа вашите. Мога само да ви предупредя, че вероятностите винаги са по-благоприятни за Ловеца, макар все пак да сме чували за избягали жертви.
Това е положението, Кармоди. Разбрахте ли ме?
Кармоди зяпаше като някой, стреснат насред дълбок сън.
— Да — проговори той. — Не разбирам всичко. Но разбрах най-важното.
— Добре. Защото не ни остана никакво време. Трябва незабавно да напуснете тази планета. Дори аз на собствената си планета не мога да възпра вселенския Закон на хищничеството.
— Можете ли да ме пратите обратно на Земята? — попита Кармоди.
— Стига да имах достатъчно време, вероятно бих могъл — отговори Мелихрон. — Но, разбира се, ако имах достатъчно време, бих могъл да направя каквото и да било. Трудно е, Кармоди. За начало всяка от трите променливи величини К трябва да бъде разгадана в съотношение с останалите. Ще ми се наложи да разбера точно Къде в пространство-времето се намира вашата планета понастоящем. После би трябвало да открия Коя от множествено-вероятните Земи е вашата. После бих определил времевата последователност, в която сте се родил, за да установя Кога. После идват ефектът на натрупването и удвояващият фактор, които също е задължително да се отчитат. И след като извърша всичко това, с малко късмет бих могъл да ви пъхна във вашата Специфичност (учудващо деликатна операция), без да срутя цялото скеле.
— А можете ли да направите това за мен? — настоя Кармоди.
— Не. Не ни остана време. Но мога да ви пратя при Модсли, един мой приятел, който би трябвало да е в състояние да помогне.
— Ваш приятел ли?
— Е, вероятно не точно приятел — призна Мелихрон. — По-скоро ми е познат. Макар че може би и така преувеличавам характера на отношенията ни. Разбирате ли, преди доста време едва не напуснах своята планета, за да поразгледам наоколо. И ако бях направил това, щях да се запозная с Модсли. Но не тръгнах по различни причини и затова никога не срещнах Модсли в действителността. Все пак и двамата знаем, че ако бях предприел пътешествието, бихме се срещнали, щяхме да обменим възгледи и схващания, да поспорим за това-онова, да пуснем по някой майтап и да завършим с лека симпатия един към друг.
— Тези отношения ми изглеждат бледички, за да разчитам на тях — промърмори Кармоди. — Няма ли някой друг, при когото да ме пратите?
— Боя се, че няма — отвърна Мелихрон. — Модсли е единственият ми приятел. Вероятността определя привързаността, както това прави и действителността, нали така. Сигурен съм, че Модсли добре ще се погрижи за вас.
— Ами… — започна Кармоди.
Но изведнъж забеляза, че нещо голямо, тъмно и заплашително започва да се оформя зад лявото му рамо, и разбра, че времето му е свършило.
— Ще тръгвам! — бързо каза той. — И благодаря за всичко!
— Не е нужно да ми благодарите. Моят дълг във Вселената е да служа на пътниците. Късмет, Кармоди!
