— Майната му — ядоса се Кармоди. — Обясни ми!
— Така да бъде. Недъгавостта на Мелихрон се състои в това, че е куц. Това е вроден недостатък, такъв е от най-ранни времена. И упорито се появява при всичките му промени, в съответната форма, разбира се. — А ограничението?
— Той по никакъв начин не би могъл да научи, че е куц. Тъй като е Бог, лишен е от сравнително знание. Творенията му са по негов образ и подобие. А това в случая на Мелихрон означава, че всички са куци. Толкова рядко влиза в допир с външната действителност, че смята недъга си за норма, а съществата, които не куцат — за любопитно несъвършени. Между другото, липсата на сравнително знание е сред малкото недостатъци на божествеността. И така, първичното определение за един Бог е неговата самодостатъчност, която независимо от обхвата си е винаги вътрешна. Съвършеният контрол на контролируемото и съвършеното знание за познаваемото са първите стъпки към превръщането в Бог, казвам ти го, за да знаеш, ако решиш да си опиташ силите.
— Аз ли? Да опитам силите си като Бог?
— Че защо не? И това е работа като всяка друга, колкото и гръмко да звучи названието й. Не е лесно, признавам. Но не е по-трудно, отколкото да станеш първокласен поет или инженер.
— Мисля, че си превъртяла окончателно. — Кармоди изтръпна от краткия пристъп на религиозен ужас, който така тормози атеистите.
— Това не е вярно. Само съм по-добре осведомена от тебе. Но сега най-добре се приготви.
Кармоди припряно се озърна и видя три дребни фигурки да крачат през ливадата. На почтително разстояние ги следваха още десет.
— Онзи в средата е Модсли — каза Печалбата. — Винаги е много зает, но може би ще намери време да размени две-три думи с тебе.
— А той има ли някакви ограничения или недъзи? — саркастично попита Кармоди.
— И да има, нямат значение — отвърна Печалбата. — С Модсли човек се оправя по друг начин и се сблъсква със съвсем различни проблеми.
— Прилича на човек — отбеляза Кармоди, когато групата наближи.
— Да, формата му е подобна — призна Печалбата. — Естествено, хуманоидната форма е често срещана в тази част на Галактиката.
— И кой е начинът, по който се предполага да се оправя с него? — попита Кармоди.
— Не мога да ти го опиша точно — запъна се Печалбата. — За мен Модсли е твърде чужд, та да го разбера или предвидя. Но един съвет мога да ти дам — увери се, че си привлякъл вниманието му и си го убедил в своята хуманоидност.
— Ами да, разбира се.
— Не е толкова просто, колкото звучи. Модсли е едно крайно заето същество с множество грижи на главата си. Виж какво, той е твърде надарен инженер, при това усърден в работата си. Но е склонен към разсеяност, особено когато изпитва нов производствен процес.
— Е, не ми се струва прекалено сериозно.
— Не е… за Модсли. Щеше да е само една забавна слабост, ако не беше фактът, че той разсеяно разглежда всичко наоколо като суровина за процеса. Един мой познат — Дюър Хардинг, преди време отиде при него да го покани на купон. Горкият Дюър не успял да привлече вниманието му.
— И какво станало?
— Модсли го преработил за един от проектите си. Разбира се, не искал да стори нищо лошо. Но в момента горкият Дюър представлява три бутала и разпределителен вал във възвратно-постъпателен двигател и може да бъде разгледан в работните дни, изложен в Музея за исторически силови устройства на Модсли.
— Това наистина е доста смайващо — съгласи се Кармоди. — Никой нищо ли не може да направи?
— Никой не поиска да насочи вниманието на Модсли към това. Той никак не обича да си признава грешките и се държи особено неприятно, ако реши, че го дразнят.
Печалбата сигурно долови изражението по лицето на Кармоди, защото побърза да добави:
— Но не позволявай това да те стряска! Модсли никога не се държи злонамерено, всъщност е доста добросърдечен. Обича похвалите, както и всички ние ги обичаме, ала се гнуси от ласкателствата. Просто му говори и се запознай с него, възхищавай се, но не прекалявай, подчертай какво не ти харесва, но не упорствай в критиката. Накратко, прояви умереност, освен когато ясно се вижда, че е нужен по-краен подход.
Кармоди искаше да каже, че такъв съвет е също като да не получиш никакъв. Дори е по-лош, защото само успя да го изнерви. Но вече нямаше време. Модсли беше тук, висок и побелял, облечен в памучен панталон и кожено яке, придружен от двама мъже от двете му страни в костюми на бизнесмени, с които говореше разпалено.
— Добър ден, сър — твърдо изрече Кармоди.
Пристъпи напред, после бързо се махна от пътя на разсеяната троица, за да не го стъпчат.
— Лошо започна — прошепна Печалбата.
— Млъквай — шепнешком му се сопна Кармоди.
Мрачно забърза след групата.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Значи това е, ъ-ъ-ъ, Орин? — попита Модсли.
— Да, сър, това е — потвърди Орин, който вървеше отляво, и се усмихна гордо. — Какво ще кажете, сър?
Модсли бавно се завъртя и огледа ливадата, планините, слънцето, реката, гората. Лицето му нищо не издаваше. Той попита:
— А ти какво мислиш, Бруксайд?
Гласът на Бруксайд потрепваше:
— Е, сър, според мен Орин и аз свършихме чудесна работа. Наистина чудесна работа, ако си припомните, че това е нашият първи самостоятелен проект.
— Орин, ти на същото мнение ли си? — попита Модсли.
— Несъмнено, сър.
Модсли се наведе и откъсна стръкче трева. Помириса го и го захвърли. Порови с върха на обувката пръстта под себе си, после няколко секунди се взираше право в пламтящото слънце. И заговори с отмерен глас:
— Изумен съм, да, изумен съм. Но по най-неприятен начин. Искам от вас двамата да построите свят за един от моите клиенти и вие ми излизате с това! Вие наистина ли си въобразявате, че сте инженери?
Двамата му помощници не отговориха. Бяха се вцепенили като момчета, очакващи първия удар на пръчката.
— Инженери! — Модсли вложи цял тон презрение в думата. — „Творчески настроени, но и практични учени, които могат да съградят планетата, където и когато я поискате.“ На някой от вас да са познати тези думи?
— От стандартната брошура са — каза Орин.
— Правилно. Хайде да видим, това ли е за вас образец на „творческо, практично инженерство“?
Двамата мълчаха. Накрая Бруксайд избълва:
— Ами, сър, да, сър, това е! Най-внимателно проучихме спецификациите за проекта. Поръчката беше за планета от тип 34Вс4, с определени вариации. И именно това построихме. Това е само едно ъгълче, разбира се. Но и то…
— Но и то ми показва какво сте направили, за да му дам оценка — прекъсна го Модсли. — Орин! Какво отоплително устройство използвахте?
— Слънце от типа О5, сър — отговори Орин. — Идеално се вписваше в термичните изисквания.
— Да, бих казал, че се е вписало. Но сигурно си спомняте, че това е лимитиран свят. Ако не намаляваме разходите, няма да имаме печалба. И елементът с най-голяма единична цена е отоплителното устройство.
