ти се стори забавна. — Той се обърна към помощниците си. — А за вас може да се окаже и поучителна.
Никой не би се осмелил да откаже на Модсли правото да разкаже история. Така че Кармоди и помощник-инженерите се постараха да изобразят внимание и Модсли започна.
Тогава бях доста дребен предприемач. Тук-там майсторях по някоя планета, понякога ми възлагаха и звезди-джуджета. Но работа винаги трудно се намира, а всички клиенти без изключение са капризни, заядливи и склонни да забавят плащанията. Не беше лесно да удовлетвориш клиентите, препираха се за всяка дребна подробност. „Променете това, променете онова, а защо водата трябва да пада надолу, притеглянето е твърде силно, топлият въздух се издига нагоре, а трябва да пада надолу…“ И така нататък.
Тогава бях голям наивник. Имах навика да обяснявам естетическите и практическите причини за всяко нещо, което правех. И не след дълго въпросите и обясненията ми отнемаха повече време от самата работа. Прекалено изобилие от празни дрънканици. Знаех, че все нещо се налага да направя по въпроса, но не можех да измисля какво да бъде.
И тъкмо преди да изпълня проекта за Земята, в главата ми взе да се оформя един изцяло нов подход към отношенията с клиентите. Хващах се как си мърморя: „Формата е следствие от функцията.“ Харесваше ми как звучи. Но после се питах: „Защо трябва формата да е следствие от функцията?“ И си изтъквах следния довод: „Формата е следствие от функцията, защото това е неотменен закон на природата и една от основните аксиоми в приложната наука.“ Това също ми харесваше, макар да не ми изглеждаше особено смислено.
Но смисълът беше без значение. Важното бе, че направих ново откритие. Неволно се натъкнах на майсторлъка в рекламата и продажбите и изобретих хитър номер с големи възможности, а именно — учението за научния детерминизъм.
Земята беше първото ми изпитание и затова винаги ще я помня.
Един висок брадат старец с пронизващи очи дойде при мен да си поръча планета. (Така бе поставено началото на твоята планета, Кармоди.) Е, бързичко приключих работата, май за шест дни, и си въобразявах, че това е всичко. Беше една от онези планети с лимитиран бюджет и тук-там я поорязах. Но да бяхте чули как се оплакваше собственикът, бихте си помислили, че съм откраднал и очите от главата му.
— Защо има толкова многобройни торнадо? — питаше той.
— Това е част от системата на атмосферната циркулация — казвах му аз. (Всъщност тогава бях малко под пара и забравих да предвидя в атмосферната циркулация регулиращ клапан.)
— Три четвърти от планетата са заети от вода! — казваше ми той. — А аз недвусмислено изисквах съотношението между земя и вода да бъде четири към едно!
— Ами не беше възможно да я направим така! — обяснявах му аз. (Бях затрил някъде смешните му спецификации. Все не мога да им хвана края на тези жалки дребни проектчета за по една планетка.)
— А малкото земя, която ми предлагате, сте запълнил с пустини, тресавища, джунгли и планини.
— Така е по-живописно — изтъквах му аз.
— Че какво ме грее живописното! — гръмко изрече приятелчето. — О, да, един океан, дузина езера, две-три реки, една-две планински вериги — това щеше да изглежда чудесно. Придава вид на околността, кара жителите да се чувстват добре. Но вие ми пробутвате боклук!
— Има си причини — рекох. (А в действителност не можехме да свържем двата края, ако не използваме префасонирани планини, много пълнеж от океани и реки и няколко пустини, които купих евтино от Ури Планетния вехтошар. Но на онзи нямаше да кажа това.)
— Причини ли! — разкрещя се той. — А какво да кажа на моите хора? Ще заселя цяла раса на тази планета, може и да са две-три. Ще бъдат човеци, по мой образ и подобие. А човеците са всеизвестни с придирчивостта си, също като мен. И какво предлагате да им кажа?
Е, знаех какво би могъл да им каже. Но не исках да се държа грубо, затова се престорих, че обмислям проблема. Колкото и да е чудно, наистина размишлявах. И му излязох с най-върховния номер на всички номера.
— Просто им кажете голата научна истина — посъветвах го. — Кажете им, че от научна гледна точка всичко трябва да бъде такова, каквото е.
— Ъ?
— Това е детерминизъм — обясних аз, като вдъхновено измислих думата в движение. — Съвсем просто е, но и малко загадъчно. Да започнем с това, че формата е следствие от функцията. Следователно вашата планета е точно каквато трябва да бъде поради най-обикновения факт, че изобщо съществува. По- нататък — науката е неизменна. Значи всичко, което не е неизменно, не е наука. И накрая — всичко се движи по определени закони. Не винаги успявате да проумеете какви са тези закони, но пък сте уверени, че те са си на мястото. Така че в съгласие с разума е никой да не задава въпроса: „Защо това, а не онова?“ По-скоро би следвало да се запита: „А как действа това?“
Да, ама той ми подхвърляше доста смущаващи въпроси, беше един схватлив старец. Но нищо не разбираше от инженерство. Неговата област бяха етиката, нравствеността, религията и все такива щуротии. Естествено не успя да измъдри основателни възражения. Беше от онези типове, които са влюбени в абстракциите, и започна да си повтаря:
— „Това, което е, е такова, каквото трябва да бъде.“ Хъм, твърде интересно изказване, при това не без оттенък на стоицизъм. Ще включа някои от тези прозрения в уроците, предназначени за моите хора… Но я ми кажете как мога да примиря неизменната предопределеност на науката със свободната воля, която имам намерение да дам на моите хора?
Е, тук старото момче едва не ме закопа. Засмях се и покашлях малко, за да спечеля време, после казах:
— Отговорът е очевиден!
Което при всички случаи е добро измъкване.
— Не се съмнявам, че е — каза той. — Но не мога да го проумея.
— Вижте какво — подхванах го, — а свободната воля, която ще дадете на тези хора, не е ли също един вид предопределеност?
— Може и така да се подходи. Но разликата е…
— Освен това — продължих припряно — откога предопределеността и свободната воля са несъвместими?
— Определено изглеждат несъвместими.
— Така е само защото не разбирате науката — уверих го аз, като пробутах древния трик точно под гърбавия му нос. — Трябва да сте наясно, драги ми господине, че според един от най-основните закони на науката случайността има своята роля във всяко събитие. Сигурен съм, че знаете — случайността е математическият еквивалент на свободната воля.
— Но това е твърде противоречиво!
— Такова е положението. Противоречието е сред най-фундаменталните закони на Вселената. Противоречието поражда борба, без която всичко би стигнало до състояние на ентропия. Така че нямаше да имаме нито планети, нито Вселена, ако нещата не съществуваха в привидно непримиримо състояние на противоречие.
— Привидно ли? — засече ме той, бърз като мълния.
— Че как иначе? — учудих се аз. — Противоречието, което условно можем да определим като действително съществуващи двойки противоположности, не е последното, за което си струва да поговорим. Например да си представим отделна изолирана тенденция. Какво става, когато доведете тази тенденция докрай?
— Въобще не се сещам — отвърна старецът. — Липсата на конкретност в подобни разсъждения…
— А става това — уверих го аз, — че тенденцията преминава в своята противоположност.
— Ама наистина ли? — стъписа се той.
Чудна картинка са тези религиозни типове, когато опитват да се ориентират в науката.
— Ама наистина — потвърдих. — Разполагам с доказателствата в лабораторията си, но демонстрирането
