отговор — някой кучи син ме е напомпал с дроги и съм сънувал цялата шибана история, включително и тебе, ухилено копеле такова, с конската ти мутра!
Кармоди рухна обратно в креслото, пухтящ като парен локомотив и впил тържествуващ поглед в Сийдрайт. Очакваше всичко да се замъгли, да се появяват и изчезват чудати форми и да се събуди в собственото си легло в собствения си апартамент или в леглото на приятелка, или дори в болнично легло.
Нищо не се случи. Ликуването на Кармоди се изпари лека-полека. Беше напълно объркан, но изведнъж го налегна такава умора, че не му пукаше.
— Приключихте ли с това избухване? — хладно попита мистър Сийдрайт.
— Да, приключих — отговори Кармоди. — Съжалявам.
— Не се тормозете — невъзмутимо го посъветва Сийдрайт. — Бил сте подложен на голямо напрежение и човек може да ви разбере. Но не мога нищо да направя за вас, ако не се владеете. Интелектът може да ви отведе у дома, но необузданите емоционални излияния няма да ви доведат до никъде.
— Най-искрено съжалявам.
— Що се отнася до тази стая, която изглежда толкова ви е стъписала, аз накарах да я обзаведат специално за вас. Периодът е избран съвсем приблизително — най-доброто, което успях да направя при острия недостиг на време. Беше предназначена да ви създаде чувство за домашен уют.
— Много любезно от ваша страна — рече Кармоди. — Предполагам, че и вашият външен вид…
— Да, именно — мистър Сийдрайт се усмихна. — Обзаведох и себе си също като стаята. Всъщност не ми причини никакви главоболия. Точно това са дреболиите, ценени от мнозина наши клиенти.
— Трябва да подчертая, че и аз ценя усилията ви. Сега вече свикнах и някак ме отморява.
— Надявах се да възстанови душевния ви мир — отбеляза Сийдрайт. — А вашето предположение, че всичко това ви се случва насън… е, и то има своите достойнства.
— Така ли?
Мистър Сийдрайт кимна енергично.
— Да, определено има достойнства като предположение, но няма никаква стойност като описание на сегашното ви положение.
— Аха. — Кармоди се облегна в креслото.
— Строго погледнато — продължи Сийдрайт, — разликата между действителните и въображаемите събития не е съществена. Противопоставянето между тях, което вие измисляте, е изцяло словесно. Мистър Кармоди, вие не сънувате нищо от нещата наоколо, но споменавам това само като незначителна информация. Даже ако всичко това беше сън, вие би трябвало да предприемете едни и същи действия.
— Нищо не разбирам, но ще ви повярвам, че е действително. — Кармоди се поколеба и добави: — Ала нещото, което наистина не разбирам… защо всичко е такова? Искам да кажа, че Галактическият център ми приличаше малко на Рейдио Сити, а динозавърът Борг въобще не приказваше както един динозавър — ако ще и да е говорещ динозавър — трябва да приказва, а пък…
— Моля ви, не се вълнувайте — прекъсна го мистър Сийдрайт.
— Извинявайте.
— Искате да ви обясня защо действителността е такава, каквато е. Но за това няма обяснение. Просто се налага да усвоите как да нагласяте представите си според това, което ви се случва. Не бива да очаквате, че действителността ще се наглася към вас, освен извънредно рядко. Нищо не може да се направи, ако нещата са чудновати. И също нищо не може да се направи, ако нещата са обикновени. Достатъчно ясен ли съм?
— Така ми се струва — каза Кармоди.
— Великолепно! Сигурен ли сте, че не искате чай?
— Не, благодаря.
— Значи трябва да видим как ще ви пратим у дома — заключи Сийдрайт. — Нищо не повдига така духа като добрата стара родина, а?
— Абсолютно нищо! — изрече Кармоди. — Мистър Сийдрайт, много ли ще бъде трудно?
— Не, не мисля, че би трябвало да го наречем трудно. Ще бъде сложно, разбира се и донякъде рисковано. Но не намирам тези неща за трудни.
— А какво смятате за истински трудно? — попита Кармоди.
— Решаването на квадратните уравнения — веднага отговори Сийдрайт. — Аз просто не се справям с тях, макар да съм опитвал милион и един пъти. Ето какво е трудното, сър! Сега да продължим с вашия случай.
— Вие знаете ли къде е Земята?
— „Къде“ въобще не представлява проблем — каза Сийдрайт. — Вече сте бил Където, въпреки че това не ви свърши работа, защото Когато беше далеч от целта. Но си мисля, че сега можем да засечем вашето конкретно Кога без излишни усилия. Ала с Която става малко заплетено.
— Това ще ни попречи ли?
— В никакъв случай — увери го Сийдрайт. — Само трябва да направим подбор и да открием Коя е вашата. Процесът е извънредно лесен. Все едно да стреляш по риба във варел, както биха казали вашите хора.
— Никога не съм опитвал — призна си Кармоди. — Толкова ли е лесно?
— Зависи от размерите на рибата и на варела — уточни Сийдрайт. — Например почти никакви усилия не се изискват, за да гръмнете акула във вана, докато да улучите копърка в голяма бъчва е значително постижение. Всичко зависи от мащаба. Но каквото и да ви предстои конкретно, уверен съм, че ще оцените колко лесно изпълнимо и разбираемо е то.
— Предполагам. Но ми хрумна, че моето дирене Коя е Земята може да е лесно и разбираемо, ала и неосъществимо заради безкрайно дългия подбор.
— Е, не е съвсем вярно, но е чудесно казано — Сийдрайт сякаш грейна. — Знаете ли, усложненията често са особено полезни. Помагат да се изясни проблемът.
— Ами… Сега какво ще стане?
— Сега се залавяме за работа — Сийдрайт оживено потри длани. — Служителите ми и аз отделихме някои светове за подбора на Коя. Ние с увереност очакваме вашият свят да е един от тях. Естествено, само вие можете да определите правилния.
— Значи, оглеждам ги и решавам? — попита Кармоди.
— Нещо такова. Всъщност ще трябва да ги изживеете. После, щом се уверите, ще ни уведомите дали сме улучили вашия вероятностен свят или е само подобие. Ако е вашият свят — това е. Ако е подобие — преместваме ви в следващия.
— Звучи достатъчно разумно — призна Кармоди. — Много ли са тези вероятностни светове?
— Броят им е неопределим, както вече сам подозирате. Но имаме големи надежди за бърз успех. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако хищникът ви изпревари.
— Хищникът ли?!
— Все още е по следите ви — каза мистър Сийдрайт. — И както вече знаете, той проявява известна ловкост в залагането на капани. И тези капани имат формата на сцени, извлечени от собствените ви спомени. Мисля, че можем да ги наречем „Земеподобни сцени“, предназначени да ви успокоят и залъжат, да ви убедят, че трябва да влезете без сянка от подозрения в устата му.
— А той ще се меси ли в тези ваши светове?
— Естествено, ще се меси. Процесът на търсенето не е убежище. Напротив — колкото по-осведомен сте в процеса на търсенето, толкова по-изпълнено ще е то с опасности. Преди малко ме питахте за сънищата и действителността. Ами ето ви го и отговора. Всичко, което ви помага, прави това открито. А което се стреми да ви навреди, го прави потайно, чрез заблуди, маскиране и сънища.
— Нищо ли не мога да направя с този хищник? — попита Кармоди.
— Нищо. Нито пък аз бих направил нещо, дори да можех. Хищничеството е необходимо. Дори и Боговете след време биват изядени от Съдбата. Вие няма да сте изключение от вселенския закон.
— Очаквах да кажете нещо такова. Но никаква помощ ли не можете да ми предложите? Поне да ми
