Робърт Шекли
Цената на живота
Керин реши, че би могъл да отдаде сегашното си настроение на самоубийството на Милър през миналата седмица. Това откритие обаче не му помогна да се отърве от смътните неопределени страхове в подсъзнанието му. Това бе глупост. Самоубийството на Милър не го засягаше.
Но защо все пак този пълен, весел човек бе посегнал на себе си? Милър бе имал всичко, за което си струва да се живее — съпруга, деца, добра работа и всички прекрасни удобства на века. Защо го бе направил?
— Добро утро, скъпи — го поздрави съпругата му, когато той седна на масата за закуска.
— Добро утро, мила. Добро утро, Били.
Синът му изсумтя нещо.
Човек просто не винаги знае как да постъпва с хората — реши Керин и набра закуската си. Яденето бе изящно приготвено и сервирано от новия автоготвач на „Авиньон Илектрик“.
Настроението му не се подобри и това бе досадно, тъй като Керин държеше да е в отлична форма тази сутрин. Днес бе почивният му ден и агентът на „Авиньон Илектрик“ щеше да дойде. Това бе забележителен ден.
Той изпрати сина си до вратата.
— Приятен ден, Били.
Синът му кимна, взе книгите си и тръгна за училище, без да отговори. Керин се замисли дали и той нямаше някакви неприятности. Надяваше се, че няма. Един товар грижи в семейството бе достатъчен.
— Довиждане, мила. — Той целуна съпругата си, която отиваше на покупки. Във всеки случай, мислеше си Керин, като я наблюдаваше да слиза по алеята, тя е щастлива. Помисли колко ли ще изхарчи в магазина на „А.И.“.
Погледна часовника си и установи, че има още половин час до идването на агента на „А.И.“. Най- добрият начин да се отървеш от лошото си настроение е да го удавиш — си каза той и се отправи към банята.
Банята беше блестящо пластмасово чудо и нейният очевиден разкош успокои Керин. Той хвърли дрехите си в автоматичната перално-гладачна машина „А.И.“ и нагласи душа една степен над „бърза струя“. Водата, пет градуса над телесната температура, заплющя по слабото му бяло тяло. Прекрасно! А след това освежително подсушаване в автохавлията „А.И.“.
Чудесно, мислеше си той, докато хавлията опъваше и масажираше жилавите му мускули. И трябваше да бъде чудесно. Та нали автохавлията „А.И.“ заедно с бръснарските принадлежности струваха триста и тринадесет долара плюс данъка.
Но си заслужаваха напълно парите, реши той, когато бръсначката „А.И.“ се подаде от едно ъгълче и отнесе набързо рядката му набола брада. В края на краищата какво струваше животът, ако не можеш да се наслаждаваш на удобствата.
Кожата му приятно пламтеше, когато изключи автохавлията. Би трябвало да се чувствува чудесно, но не беше така. Самоубийството на Милър продължаваше да го човърка отвътре, разрушавайки покоя на почивния му ден.
Имаше ли още нещо, което да го тревожеше? Несъмнено в дома му всичко беше наред. Документите за агента бяха изправни.
— Дали не съм забравил нещо? — запита се той на глас.
— Агентът на „Авиньон Илектрик“ ще бъде тук след петнадесет минути — прошепна неговото стенно напомнящо устройство „А.И.“, монтирано в банята.
— Известно ми е. Има ли нещо друго?
Стенното напомнящо устройство изрече на един дъх запаметената информация — цял куп дреболии като поливане на моравата, преглед на реактомобила, купуване на агнешки котлети за понеделник и други подобни незначителни неща, за които той все още не бе намерил време.
— Добре, добре, достатъчно. — Остави се на автообличащото устройство „А.И.“ да го облече, надипляйки сръчно нови десени тъкани около костеливата му фигура. Струйка моден мъжки парфюм завърши тоалета му и той отиде във всекидневната, промъквайки се между устройствата, опасали стените.
Бързият оглед на набиращите скали на стената го успокои, че всичко в къщата беше в ред. Чиниите от закуската бяха измити и подредени, къщата — почистена, прахът — избърсан, мебелите — лъснати, дрехите на жена му — закачени, а моделите на космически кораби на сина му — прибрани в килера. Престани да се тревожиш, хипохондрик такъв — си каза сам на себе си ядосано.
Вратата съобщи:
— Мистър Патис от финансовия отдел на „Авиньон Илектрик“ е тук.
Керин понечи да каже на вратата да отвори, когато забеляза автоматичния барман.
Боже господи, защо не се бе сетил за него?
Автоматичният барман бе производство на „Кестайлс Мотърс“. Беше го купил в момент на слабост. „А.И.“ не биха погледнали с добро око на това, тъй като те продават свой собствен модел от този вид.
Той избута бармана в кухнята и каза на вратата да отвори.
— От сърце ви желая добър ден, господине — каза мистър Патис, висок представителен мъж, облечен в старомоден туид. Очите му имаха набръчканите ъгълчета на човек, който се смее често. Той засия в усмивка, разтърси ръката на Керин и заоглежда претрупаната всекидневна.
— Красиво кътче сте си подредили тук, господине. Красиво! В действителност не смятам, че ще пристъпя правилника на компанията, ако ви кажа, че вашето обзавеждане е най-доброто в този район.
Керин почувствува внезапен прилив на гордост при мисълта за редиците на еднотипни къщи в този жилищен квартал и в съседния, и в следващите.
— А сега да ви попитам — всичко ли функционира нормално? — Мистър Патис постави куфарчето си на един стол. — Всичко в ред ли е?
— О, да — каза Керин възторжено. — „Авиньон Илектрик“ никога не падат под нивото си.
— Фоното работи ли добре? Сменя ли без прекъсване плочите, както е предвидено на седемнадесет часа?
— Да, да, разбира се — отговори Керин. Не бе имал случай да опита фоното, но то беше толкова красива мебел.
— Солидо-прожекционното устройство в ред ли е? Как намирате програмите?
— Безусловно идеален образ. — Беше гледал една програма едва миналия месец и предаването бе поразително живо.
— А какво ще кажете за кухнята? Действува ли автоготвачът? Рецептоекспертът все така ли го бива?
— Изумителна изработка! Наистина изумителна.
Мистър Патис продължи да разпитва за хладилника му, прахосмукачката, реактомобила, хеликоптера, подземния плувен басейн и стотиците други предмети, които Керин бе купил от „Авиньон Илектрик“.
— Всичко е превъзходно — каза Керин, което беше донякъде лъжа, тъй като той все още не бе разопаковал всички покупки. — Просто превъзходно.
— Това ме радва — каза мистър Патис, като се облегна с въздишка на облекчение. — Нямате представа колко упорито се стараем да задоволим нашите клиенти. Ако някое производство им се стори не съвсем сполучливо, вземаме си стоката обратно, без да повдигаме никакви въпроси. Вярваме, че доставяме удоволствие на клиентите си.
— Аз, разбира се, ценя това, мистър Патис.
Керин се надяваше, че агентът на „А.И.“ няма да поиска да види кухнята. Той си представи ясно бармана на „Кестайл Мотърс“, стои там като мъниче на представление с кучета.
— Горд съм да отбележа, че повечето от хората наоколо купуват от нас — каза мистър Патис. — Ние сме солидна фирма.
— Беше ли мистър Милър ваш клиент? — попита Керин.
— Човекът, който се самоуби ли? — Патис се намръщи леко. — В действителност беше. Събитието ме изуми, господине, наистина ме изуми. Вижте, тъкмо миналия месец този човек си купи от мене нов-новеничък
