РОМЕО
Говори! Тя говори!… Говори,
о, ангел лъчезарен! Да, защото
над мене ти във тъмното сияеш
като крилат вестител на небето,
когото смаяните смъртни гледат —
обърнали очите си до бяло
и падайки по гръб — как той се носи
сред бухналите облаци, поддържан
от трепкащата гръд на ветровете!
ЖУЛИЕТА
Ромео! О, защо си ти Ромео?
От род и име отречи се или
ако не щеш, любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети!
РОМЕО
Да й отвърна ли или да слушам?
ЖУЛИЕТА
Едничко твойто име ми е враг.
А без да си Монтеки, ти ще бъдеш
пак същият. Какво е туй „Монтеки“
Не е ръка, ни крак, ни друга част
на тялото ни. Името смени си!
Какво е едно име? Туй, което
зовем ний „роза“, ще ухае сладко
под всяко друго име. Точно тъй
Ромео и без името „Ромео“
ще пази всички свои съвършенства,
които не от името му идат.
Ромео мой, смени туй свое име
и вместо него цялата вземи ме!
РОМЕО
Взех думата ти: назови ме само
„любими мой“ и кръстен втори път,
ще бъда всичко друго, не Ромео!
ЖУЛИЕТА
О, кой си ти, под плаща на нощта
нахълтал в тайните ми?
РОМЕО
Как, светиньо,
със името си да ти кажа кой съм?
Намразих го, защото ти го мразиш.
Да бе на лист хартия, бих го скъсал!
ЖУЛИЕТА
Ушите ми не са изпили още
стотина думи, казани от тебе,
а ти познах гласа. Не си ли ти
Ромео и Монтеки?
РОМЕО
Ни едното,
ни другото, ако поискаш само!
ЖУЛИЕТА
Кажи: защо и как дошъл си тука?
Висока е градинската стена
и ако нашите те сварят в двора,
за тебе това място ще е смърт!
РОМЕО
Върху криле любовни тук долитнах.
Не спират зидовете любовта.
Когато нещо е възможно, тя
не се поколебава да го стори!
ЖУЛИЕТА
Ако те сварят тук, ще те убият!
РОМЕО
Очите ти са много по-опасни
от двеста техни шпаги! Усмихни се
и аз ще съм неуязвим за тях!
ЖУЛИЕТА
Не искам да те видят тук! Върви си!
РОМЕО
Нощта ме крие в плаща си. Да зная,
че любиш ме, пък нека ме убият!
По-скоро смърт от тяхната ненавист,
отколкото живот без твойта обич!
ЖУЛИЕТА
Но кой доведе те до този кът?
РОМЕО
Сърцето, тласнало ме да го диря.
То мен подтикна, аз очи му дадох.
Не съм моряк, но ако беше ти
на бряг далечен зад безброй морета,
пак бих насочил своето платно
към стока скъпоценна като теб!
