ЖУЛИЕТА
Нощта закрива моето лице
със маската си, иначе видял би
как то от свян девичи руменее
заради думите, които ти
дочу ме да изричам тази нощ.
Бих искала приличие да спазвам,
да отрека, което съм признала,
но късно е! Прощавайте, преструвки!
Обичаш ли ме? Знам, ще кажеш: „Да“
и аз на думата ще ти повярвам.
Но клетви да изричаш ти недей,
че има дума: „Зевс дори се смей
над клетвите любовни“11 и ти можеш
лъжлив да се окажеш, мой Ромео!
Обичаш ли ме? Честно ми кажи!
Но ако ти си мислиш, мили мой,
че твърде лесно си ме завоювал,
ще почна да се глезя, да те мъча
и ще ти казвам „не и не“… но само
за да те карам да ме поухажваш,
а инак не, за нищо на света!…
Знам, глупаво говоря, мой Монтеки,
и може би ще ти се видят леки
обноските ми. Но повярвай, мили,
аз по-невинна съм от тез, които
умеят да изглеждат непристъпни.
По-сдържано от тях — ще ти призная
със теб се бих държала, да не беше
подслушал, без да зная, моя порив.
Затуй прости ми и недей отдава
на лекота таз моя всеотдайност,
която мракът скритен ти разкри!
РОМЕО
Кълна ти се в луната, посребрила
върхарите на тез градини в цвят…
ЖУЛИЕТА
Не, в нея не! Ако кълнеш се в тази
непостоянница, която сменя
лика си всеки месец, твойта обич
ще бъде постоянна като нея!
РОМЕО
В какво тогаз да се кълна?
ЖУЛИЕТА
Във нищо
или, щом искаш, в себе си самия,
защото ти си бог мой, идол мой,
и вярвам аз на клетви само в тебе!
РОМЕО
Ако сърцето ми, обична моя…
ЖУЛИЕТА
Не, стой, недей! Макар да ти се радвам,
не ми е радостно от този наш
любовен сговор. Вижда ми се той
премного необмислен, бърз, внезапен,
приличен на светкавица, която,
преди да кажеш: „Святка се!“ и вече
изчезнала е. Лека нощ, мой сладки!
Възможно е таз пъпка от любов
под летния зефир да се разтвори
в разкошен цвят при следната ни среща.
Прощавай, лека нощ, любими мой!
Покой и мир в съня ти да царят,
тъй както царствуват във мойта гръд!
РОМЕО
Ще ме отпратиш тъй, незаплатен?
ЖУЛИЕТА
Каква заплата искаш ти от мен?
РОМЕО
Любовна клетва в отговор на мойта.
ЖУЛИЕТА
Аз дадох ти я, без да си я искал,
но иска ми се да не съм я дала!
РОМЕО
Обратно си я искаш? А защо?
ЖУЛИЕТА
Защото искам пак да ти я дам.
Но всъщност искам туй, което имам,
защото щедростта ми е без бряг
като морето, но и любовта ми
е също тъй без дъно като него
и колкото по-щедро те дарявам,
със толкоз повече любов оставам!…
