Сега!… Бъди ми верен, мой Монтеки!
Почакай мъничко! Ще дойда пак!
РОМЕО
Благословена нощ! А, знам ли, може,
понеже нощ е, всичко да е сън?
Премного сладко е, за да е вярно!
ЖУЛИЕТА
Три думи още, скъпи ми Ромео,
и лека нощ наистина тоз път!
Ако признанието ти е честно
и намерението ти — женитба,
по таз, която утре ще ти пратя,
прати ми вест: кога и где би искал
да се венчаем с теб, и аз ще сложа
богатствата си в твоите нозе
и ще те следвам, господарю мой,
до края на света!
Сега! Сега!…
Но ако тук си със нечестни цели,
аз моля те…
Сега!… Да се откажеш
от опитите си и ме оставиш
на моята печал! Ще пратя утре…
РОМЕО
Кълна се!…
ЖУЛИЕТА
Лека нощ! Върви! Върви!
РОМЕО
Без теб не ще е лека тя, уви!
Ний припкаме, щом срещата напред
като дечица към полята лете;
но щом е тя отдире ни, пълзиме
като дечица към школото зиме.
ЖУЛИЕТА
Ромео! Ссст! Ромео! О, да можех
да те извикам с глас на соколар,
соколе мой! Но пленът е безгласен.
А иначе разтърсвала аз бих
с вика си пещерата, във която
спи нимфата на ековете, Ехо12,
докато нейният въздушен глас
пресипне като моя от неспирно
повтаряне на името „Ромео“!
РОМЕО
О, собствената ми душа ме вика!
Как сладко-сребърно звънти в нощта
гласът на влюбените! Сякаш нежна
неземна музика за тънък слух!
ЖУЛИЕТА
Ромео!
РОМЕО
Да, соколче?
ЖУЛИЕТА
Утре в колко
да дойде мойта пратеница?
РОМЕО
В девет.
ЖУЛИЕТА
Във девет. Дотогава има век!
