без сам да схващаш своите слова.
Но нека да оставиме това!
Върви със мене, ветренико луд!
Ще ти помогна. Може моят труд
чрез вас така полезно да подейства,
че да сближи две скарани семейства.
РОМЕО
Да тръгваме!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Без бързане, човече!
Със бавен ход се стига по-далече.
Четвърта сцена
МЕРКУЦИО
Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?
БЕНВОЛИО
В бащината си къща — не. Питах слугата му.
МЕРКУЦИО
Онази бледо-хладна Розалина
така го мъчи, че ще го побърка!
БЕНВОЛИО
Тибалт, роднината на Капулети
му е изпратил у дома писмо.
МЕРКУЦИО
Вика го на дуел, бас държа!
БЕНВОЛИО
Ромео ще съумее да му отговори!
МЕРКУЦИО
Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!
БЕНВОЛИО
Че какво пък толкоз е Тибалт?
МЕРКУЦИО
Във всеки случай не е котешкият крал13! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик- чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“14! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!
БЕНВОЛИО
Неговият „кой“?
МЕРКУЦИО
Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!
БЕНВОЛИО
Ето го Ромео, ето го Ромео!
МЕРКУЦИО
Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка15. Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона16 пред нея е дърта Дона; Клеопатра17 — патрава циганка; Елена18 и Херо19 — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба20 — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!
РОМЕО
Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?
МЕРКУЦИО
И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.
РОМЕО
