Ромео и Жулиета (Трагедия)

Пиетро!

ПИЕТРО

Ето ме!

ДОЙКАТА

Ветрилото ми, Пиетро!

МЕРКУЦИО

Дай й го да се скрие зад него, Пиетро! По-добре ветрилото, отколкото мутрилото!

ДОЙКАТА

Добро утро, господа!

МЕРКУЦИО

Вече е обяд, прекрасна мадам!

ДОЙКАТА

Как обяд?

МЕРКУЦИО

Ами да — мръсният пръст на часовника е точно върху резката на пладнето.

ДОЙКАТА

Пфу, не ви е срам! Какъв човек сте вие!

РОМЕО

Един човек, благородна госпожо, за когото Бог е казал: „Ще го създам, да се посрамя сам!“

ДОЙКАТА

Честна дума, добре го рекохте — „да се посрами сам“!… Господа, дали някой от вас може да ми каже къде да намеря младия Ромео?

РОМЕО

Аз мога. Но боя се, че младият Ромео ще бъде по-стар, когато го намерите, отколкото е бил, когато сте го търсили. Аз съм най-младият от всички с това име. На ваше разположение по липса на по-лош!

ДОЙКАТА

Как само добре го рекохте!

РОМЕО

Значи тъй, а — лошото било добро! Как точно схваща! Голям ум, ей!

ДОЙКАТА

Ако вие сте Ромео, господине, бих искала да ви осведомя за нещо.

БЕНВОЛИО

Ще го отмъкне на някоя вечеря!

МЕРКУЦИО

Иска да го осведоми, сводницата му сводомска. Гоморът да я хване22! Дръж, дръж! Бау, бау, бау!

РОМЕО

Какъв дивеч си дигнал?

МЕРКУЦИО

Не знам какъв, но не е младо зайче. По-скоро ще е дърта дива коза, от тези, дето дори през пости могат да се ядат.

Пее.

„Една дърта коза
от онези там, за
залъгване в дните на пости,
но които не са
ми съвсем по вкуса,
каквито са жили и кости!“
Ромео, ще се върнеш ли в къщи? Ние сме на обяд у вас.

РОМЕО

Ще ви настигна.

МЕРКУЦИО

Прощавайте, антична мадам!

Пее.

„Мадам, мадам, мадам,
привет любезен вам!“

Излиза заедно с Бенволио.

ДОЙКАТА

Моля ви се, кой е този безсрамник, който си позволява такива невъзпитаности?

РОМЕО

Един господин, уважаема дойко, който много обича да слуша своя говор и може за една минута да каже повече, отколкото да чуе за цял месец.