Пиетро!
ПИЕТРО
Ето ме!
ДОЙКАТА
Пред мен и тръгвай!
Пета сцена
ЖУЛИЕТА
Когато тръгваше, удари девет,
а обеща, че щяла да се бави
по-малко и от час! А може би
не го е срещнала? Не е възможно!
Не, тя се тътри като… Боже мой!
Носителки на вестите сърдечни
би трябвало да бъдат наште мисли,
далеч по-бързи от лъчите златни,
които пъдят утринните сенки
по хълмовете! Та нали затуй
във колесницата на любовта
запрегнати са бързи гълъбици,
нали затуй по-вихрени от вихър
са леките крилца на Купидон!
На, слънцето достигна до превала
на дневния си път. Три дълги часа —
от девет до дванайсет, — а я няма!
Да беше с млада кръв и млади чувства,
тя би хвърчала като лека топка,
подхвърлена от моите слова
и върната от неговите! Ах,
тъй бавни са и мудни тези дърти,
че някои изглеждат вече мъртви!
О, слава Богу! Сладка дойко, казвай!
Видя ли го?… Кажи му да излезе!
ДОЙКАТА
Излез и чакай пред вратата, Пиетро!
ЖУЛИЕТА
Е, дойчице? Но ти изглеждаш мрачна
Печал ако ми носиш, облекчи я
със весел вид; ако ми носиш радост,
недей разваля музиката нежна
на новините си със тъжен лик!
ДОЙКАТА
Съвсем съм капнала! Да си почина!
Болят ме костите от туй търчане!
ЖУЛИЕТА
Разменям с тебе кости срещу вести!
Разказвай, мила! Миличка, разказвай!
ДОЙКАТА
Исусе, колко бърза! Е, потрай, де!
Не виждаш ли, че просто нямам дъх!
ЖУЛИЕТА
Как нямаш дъх, когато имаш дъх,
за да го кажеш! Думите, с които
отлагаш свойте вести, са по-дълги
от вестите, които с тях отлагаш!
Кажи: добри ли са или са лоши!
Подробностите остави за после!
Добри ли са, кажи, или не са?
ДОЙКАТА
Добре тогава. Хубав избор си направила, няма що! Не знаеш да избираш мъж, детето ми! Ромео! Намерила кого! Не е за теб той! Може на лице да е по-красив от останалите, но пък краката му са по- стройни, отколкото на всички други. А пък това ръцете му, раменете, тялото… просто не заслужават да се говори за тях, толкова са хубави. Не е кой знай колко учтив, що си е право, но че ще е кротък като агънце, това ти го гарантирам. Хайде, стига ти толкоз! Ей, да не сте обядвали вече?
