ДОЙКАТА
Нека посмее да говори по мой адрес! Ще му дам да разбере на него и на двайсет такива като него даже и да са по-разтропани! И ако аз не мога, ще се намери кой да му запуши устата! Негодник! Той тия да ги говори на своите фльорци и на пройдохите от неговата си пасмина… А ти бе, стоиш тук като пън и търпиш всеки нехранимайко да си прави удоволствие с мен!
ПИЕТРО
Досега не съм видял нито един да си прави удоволствие с вас! Ако бях видял, щях веднага да измъкна шпагата си, честна дума! Аз съм не по-малко бърз в тази работа от всеки друг, стига да имам повод за свада и закон зад гърба.
ДОЙКАТА
Бог вижда, така съм нервена, че всичко по мен трепери! Негодник с негодник!… Моля ви се, господине, две думи! Както ви казах, младата ми господарка ме помоли да ви подиря. Туй, дето тя ми го заръча, аз ще ви го кажа, но първо да ви предупредя, че ако сте с възнамерение да й завъртите главата и, дето се вика, да я пратите в рая на глупачките, това, значи, ще бъде една много вулгарна постъпка от ваша страна. Защото госпожицата ни е младичка и затова, ако вие я мамите, това ще бъде, значи, много, лошо нещо спрямо една госпожица и некавалерийско от вас!
РОМЕО
Ти отнеси поздравите ми на своята госпожица и моя господарка. Кълна ти се, че…
ДОЙКАТА
О, как се радвам! Непременно ще й го предам точно както го казахте! Божичко, как ще подскочи от радост!
РОМЕО
Но какво ще й предадеш, като не си ме чула още?
ДОЙКАТА
Ще й предам, че съм чула как вие се заклехте, и това е много благородническо според моето мнение.
РОМЕО
Добре. Кажи й да намери начин
на изповед да иде след обяд.
В килията на брат Лоренцо бързо
ще бъде опростена и венчана.
Това е за труда ти.
ДОЙКАТА
Не, недейте!
Не, ни стотинка!
РОМЕО
Дръж, като ти дават!
ДОЙКАТА
Днес след обяд? Ще дойде непременно!
РОМЕО
Постой! Зад манастирската стена
слугата ми след час ще те намери
и стълба от въже ще ти даде.
Със нейна помощ аз — щастлив моряк —
ще се кача таз нощ догоре чак
по мачтата на висшето блаженство!
Бъди ни предана и аз ще зная
да те възнаградя. И отнеси
привета ми на свойта господарка!
ДОЙКАТА
Да ви поживи Господ, господине!…
Но чакайте!
РОМЕО
Какво?
ДОЙКАТА
Тоз ваш слуга…
Нали се казва: „Тайна между двама
е тайна, щом единия го няма.“
РОМЕО
Слугата ми е гроб, бъди спокойна!
ДОЙКАТА
Добре тогава. Ама ще знаете, господине, моята господарка е най-сладкото девойче на света! Когато беше едно такова бъбриво дребосъче… Около нея се върти един благородник, господин Парис му е името; та той си точи зъбите за нея, ама тя, милинката, като го погледне, сякаш вижда жаба, честен кръст, пъпчива жаба! Аз понякога, нарочно, за да я ядосам, й викам, че този Парис е точно за нея, ама — гръм да ме порази, ако лъжа! — тя става бяла като най-бялото платно от цялата световна вселена!… Розмарин и Ромео нали се пишат със същата буква?
РОМЕО
Да, дойко. И двете с „р“. Само че „розмарин“ се пише с малко „р“, а „Ромео“ е с голямо отпред.
ДОЙКАТА
Ах вие, смешник! „С голямо отпред?“ Не, не беше с „р“. „Р-р-р!“ — това е кучешка буква. С друго почваше, знам. А тя измисли едни такива пуетични думички за вас и розмарина, че драго да ви стане да ги чуете!…
РОМЕО
Поздрави я от мене!
ДОЙКАТА
Непременно!
