Ромео и Жулиета (Трагедия)

се цупиш като глезена девойка

и бягаш от късмета си! Пази се,

такива като теб завършват зле!

Качи се, както казахте си днеска,

във стаята на своята жена

и утеши я! Само че внимавай,

да не поставят стражата, преди

да си излязъл от града, защото,

преварят ли те, няма да достигнеш

до Мантуа. Когато бъдеш там,

ще потърпиш, додето разгласим

женитбата ви, усмирим враждата,

измолим милосърдие от княза

и те извикаме да се завърнеш

със радост многократно по-голяма

от мъката, с която заминаваш!…

Ти, жено, тръгвай! Нека Жулиета

направи тъй, че всички да си легнат

по-рано днес — скръбта ще ги приспи.

Ромео ще пристигне, тъй кажи й.

ДОЙКАТА

О, Боже, бих стояла цяла нощ

да слушам мъдрости! Голямо нещо

е туй, учеността!… Ще кажа, значи,

на господарката да ви очаква.

РОМЕО

Кажи й! И кажи й, че готов съм

да чуя справедливия й съд.

Дойката тръгва и пак се връща.

ДОЙКАТА

Уф, старост! Този пръстен е от нея.

Вземете го! И не губете време!

Излиза.

РОМЕО

С каква надежда този дар ме огрява!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Върви! На добър път! Повтарям: трябва

таз вечер преди стражата да бъдеш

извън града или пък утре рано

да се измъкнеш преоблечен. Тръгвай!

Докато чакаш в Мантуа, по твоя

прислужник ще ти съобщавам всичко,

което става тук! На добър час!

Е, хайде! Дай ръка, че става късно!

РОМЕО

Цял час тъй аз стоял бих на колене,

ако не бе едно небе пред мене!

Прощавай, отче!

Излиза.

Четвърта сцена

Стая в дома на Капулети.

Влизат Капулети, Синьора Капулети и Парис.

КАПУЛЕТИ

Такава завъртя ни, драги графе,

че нямах случай да говоря с нея.

Те много се обичаха с Тибалт.

А пък и аз обичах го. Съдба!

Какво да правиш, всички ний сме смъртни.

Сега е късно. Легнала е вече.

Признавам, че ако не бяхте вие,

и аз да съм в леглото си от час.

ПАРИС

Да, да, додява, който се годява

в жалейни дни. Синьора, лека нощ!

И поздравете дъщеря си!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                                С радост.

А утре сутрин ще говоря с нея.

Сега се е затворила в скръбта си.

КАПУЛЕТИ

Но аз, мой графе, отсега ще дръзна

да ви предложа нейната любов.

Тя волята ми няма да пречупи.

Аз вярвам в туй! Какво ти вярвам — знам го!

Жена, преди да легнеш, навести я

във стаята й — нека чуе вече

за любовта на драгия ни Парис