когото ще очаквам всеки ден!…
Въже, измами той и теб, и мен:
любовен път от тебе не направи,
а мен вдовица девствена остави!…
Отнес го в стаята ми! Да вървим!
Смъртта ще е за мен жених любим!
ДОЙКАТА
Върви си в стаята! Ще ти докарам
таз нощ Ромео! Да те утеши!
Не чуваш ли? Ще дойде! Той сега е
при брат Лоренцо, тоя твой съпруг!
ЖУЛИЕТА
Да, дай му този пръстен и да знае,
че чакам го за сетно сбогом тук!
Трета сцена
БРАТ ЛОРЕНЦО
Излез, излез, уплашени човече!…
Скръбта се влюби в чара ти, Ромео,
нещастието се венча за теб!
РОМЕО
Разказвай, отче! Казвай: на какво
осъден съм? Каква злина незнайна
подава ми ръка за запознанство?
БРАТ ЛОРЕНЦО
Да, ти премного се сдружи с бедите.
Съдът на княза каза свойта дума.
РОМЕО
И ме изпраща пред съда на Бога?
БРАТ ЛОРЕНЦО
По-мека е присъдата, която
изрече той: изгнание, не смърт.
РОМЕО
Изгнание? Смили се! „Смърт“ кажи!
Изгнанието е за мен по-страшно,
о, сто пъти по-страшно от смъртта!
Изгнание! Това не казвай само!
БРАТ ЛОРЕНЦО
В изгнание, но само от Верона,
а този свят е пъстър и широк!
РОМЕО
О, не! Извън Верона няма свят,
а само скръб, чистилище и ад!
„Изгнание от този град“ — туй значи
„изгнание от този свят“, или
друг начин да се каже „смърт“. С туй свое
„изгнан си“ ти главата ми отсичаш
със златна брадва, радостно усмихнат
на удара й, който ме убива!
БРАТ ЛОРЕНЦО
О, смъртен грях! О, зла неблагодарност!
За твоето деяние законът
предвижда смърт; но благият ни княз
направи изключение от него
и замени с изгнание смъртта,
а ти, слепец, не виждаш милостта му!
РОМЕО
Мъчение — каква ти милост! Дето
е Жулиета, там за мен е раят,
и в него има право да живее
и да я вижда всяко куче, котка,
нищожна мишка; а Ромео — не!
На по-голяма почит са мухите,
които се роят край всяка мърша,
отколкото Ромео. Да, те могат
да кацат върху бялото вълшебство
на нейната ръка и да крадат
нектара свят на скромните й устни,
които сякаш двойно руменеят
от свян, че се целуват една друга!
Мухите могат, а Ромео — не!
Ромео е в изгнание. Мухата
