Ромео и Жулиета (Трагедия)

най-скромна чистота! Ела, о, нощ!

Ела, Ромео мой! Ела, мой ден

сред тъмна нощ, защото, знам, ще светиш

върху крилете на нощта, по-бял

от утрин сняг върху крило на гарван!

Ела, гальовна, сладка, смугла нощ!

Ела по-бързо и донес ми моя

любим Ромео! А като умре,

на ситнички парченца разпилей го

и той небето ти ще озвезди

така, че всичко живо ще се влюби

във тебе, дивна нощ, и ще престане

да тачи заслепяващото слънце!

Дворец си купих — гледам го отвън.

Той купи мене — има ме насън!

О, този муден ден се точи бавно

като нощта пред празника, на който

детенцето най-сетне ще излезе

във новите си дрешки!… Ей я, иде!

Влиза Дойката с въжена стълба.

Тя връща се от него, а пък който

случайно каже името „Ромео“,

за мен е сладкогласен като ангел!…

Е, казвай, какво ново! Какво носиш?

Въжето ли?

ДОЙКАТА (хвърля стълбата на земята)

                Да, да, въже за него!

ЖУЛИЕТА

О, Боже! Какво има? Защо кършиш

ръцете си?

ДОЙКАТА

                Горкият! Мъртъв! Мъртъв!

Загубени сме, миличка! О, Боже!

Намушкан, умъртвен, убит, издъхнал!

ЖУЛИЕТА

Нима небето може тъй да мрази?

ДОЙКАТА

Небето — не, но твоят мил Ромео,

той може! О, Ромео! О, Ромео!

Кой би си го представил! Как можа!

ЖУЛИЕТА

Защо ме мъчиш, дяволицо дърта!

От изтезание като това

би изревал и пъкълът! Ромео

се е самоубил? Добре ли чух?

Речеш ли „да“, в миг моята звезда

във мрака ще потъне без следа,

защото всички тез „вражда“, „межда“,

„вреда“, „беда“ са до едно чада

на твойто „да“! Не ме мъчи поне!

Умрял ли е? Отвръщай с „да“ и „не“!

Два къси звука, а за мен от тях

зависят скръб и радост, плач и смях!

ДОЙКАТА

Видях му раната! Със тез очи!

Без докачение, ей тука точно!

Труп! Мъртъв труп! Бял, бял като платно!

И целият в съсиреци и кърви!

Като го зърнах, и ми причерня!

ЖУЛИЕТА

О, спри, сърце, внезапно обедняло

до просешка тояга! Във тъмница,

очи, загубили лъча си скъп!

О, да умра! Любима до любим,

на общия ковчег да натежим!

ДОЙКАТА

Тибалт! Тибалт! О, моят пръв любимец!

Възпитан! Благороден! Ах, защо ли

останах жива, мъртъв да те зърна!

ЖУЛИЕТА

Каква е тази бърканица твоя?

Убити са Ромео и Тибалт?

Безценният ми братовчед и още

по-ценният ми мъж? Тръба Господня,

тръби тогава края на света!

Щом те са мъртви, кой ще е останал?

ДОЙКАТА

Тибалт е мъртъв! А Ромео — пратен

в изгнание. Защото той убил е

нещастния Тибалт!

ЖУЛИЕТА

                        Какво? Ромео

да е пролял Тибалтовата кръв?