и затова, че — слушаш ли ме? — в сряда…
Но чакай! Днес какво сме?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Понеделник.
КАПУЛЕТИ
Как? Понеделник? Хм, тогава сряда
е малко рано. Нека е четвъртък.
В четвъртък, значи, тя ще се венчае
за скъпия ни граф. А вие, синко,
готов ли сте? Или да поотложим?
Ще бъде скромно. Само между свои.
Защото, ако вдигнем шумна сватба
тъй скоро след Тибалтовата смърт,
ще кажат, че не тачим паметта
на сродника си. Половин дузина
поканени и толкоз. Във четвъртък.
Какво ще кажете?
ПАРИС
О, само туй, че
бих искал тоз четвъртък да е утре!
КАПУЛЕТИ
Тогава тръгвайте! Четвъртък, значи…
Ти, жено, говори със Жулиета,
преди да легнеш, и я подготви
за предстоящия й сватбен ден.
Доскоро, графе!… Запалете свещи
във стаята ми! Толкова е късно,
че още малко и ще стане рано!
Спокойна нощ!
Пета сцена
ЖУЛИЕТА
Нима си тръгваш? Има още време
до утрото! Не беше чучулига,
а славей, вярвай, славей туй, което
прониза боязливия ти слух.
Той пее нощем в клонките на нара.
Повярвай, беше славей, мили мой!
РОМЕО
Не, беше чучулигата. Така
звъни вестителката на зората.
Не беше славей. Погледни, любов,
как злобните лъчи поръбват вече
редеещите облаци на изток.
Нощта гаси свещите си и, румен,
денят наднича, вдигнал се на пръсти,
зад планините. Трябва да вървя.
Смърт чака ме, ако остана тук!
ЖУЛИЕТА
Не, туй не е денят. Това е друг,
отделен плам, от слънцето излъхнат,
да те предшества като факлоносец
във пътя ти към Мантуа таз нощ.
Затуй не бързай! Имаш много време!
РОМЕО
Така да бъде! Нека смърт ме вземе!
Щастлив я чакам, щом я искаш ти!
Оназ дрезгавина не е окото
на утрото, а някакъв отблясък
от лунния светлик; тоз вик в небето
чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,
не, то е славей. Нека той възслави
смъртта, която е добре дошла!…
Да си побъбрим, ангел мой, ела!
Какво ти е? Денят е тъй далече!
ЖУЛИЕТА
Не е! Не е! Върви си! Ден е вече!
И чучулига зла е туй, което
с нестройни крясъци дере небето!
Уж сладкопойна, а какво горчиво
страдание ни носи песента й!
Очи със жабата била сменила26 —
да беше разменила и гласа си,
понеже той със своя утрин звук
жестоко ни дели един от друг!
Върви, върви, любими! Вече съмва!
РОМЕО
За други съмва, а за нас се стъмва!
