Двамата веронци

СКОК

        Да, но ви даде и писмо!

ВАЛЕНТИН

        Но то беше за нейния приятел!

СКОК

        И е стигнало своя получател!

ВАЛЕНТИН

        Ти вярваш ли в това?

СКОК

        А трябват ли слова?

        Изпълнено от страх и свян,

        до днес девойчето, горкото,

        не е посмявало само

        да вземе във ръка перото.

        Какво да стори? И тогаз,

        безспорно вдъхновено свише,

        накарало е своя мил,

        на нейния любим да пише!

        Как само го казах! Като по книга!… Ей, господарю, време е за обяд!

ВАЛЕНТИН

        Аз ядох вече.

СКОК

        Извинявайте, господине, но ако любовта живее като хамелеона, само от въздух9, моя милост се поддържа с по-питателни храни и един добър бифтек сега… Не бъдете, моля ви се, като вашата възлюбена! Имайте милост, имайте мъничко милост!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Верона, В дома на Джулия.

Влизат Протей и Джулия.

ПРОТЕЙ

        Не се сърди! Търпение, любима!

ДЖУЛИЯ

        Щом няма как, ще трябва да търпя.

ПРОТЕЙ

        Повярвай, скоро ще се върна тука!

ДЖУЛИЯ

        Ако сърцето ти не свърне нейде.

        Вземи това от Джулия, за спомен!

Дава му пръстен.

ПРОТЕЙ

        А ти това от мен! Да се сменим!

ДЖУЛИЯ

        И таз целувка свята по устата

        съюза ни свещен да запечата!

ПРОТЕЙ

        Ръката си ти давам в знак на вярност:

        ако пропусна във Милано час,

        по Джулия забравил да въздъхна,

        през следващия час нещастна случка

        да ми плати за грозната измяна!

        Баща ми чака! Не, не говори!

        Зове ме приливът! Ах, не, не този

        на сълзите ти! Той ме спира тук!

        Прощавай, Джулия!

Джулия излиза.

                                И нито звук?

        Как скромна вярната любов била:

        не с думи тя говори, а с дела!

Влиза Пантино.

ПАНТИНО

        Синьоре!

ПРОТЕЙ

                        Ида!… О, прощален миг

        с ридаеща душа и ням език!