ВАЛЕНТИН
Какво говорите! Кажете само,
ще ви напиша хиляди такива!
Ала все пак…
СИЛВИЯ
„Все пак“? Добро начало!
„Все пак“ какво?… Не, не, все пак мълчете!
Все пак вземете си назад писмото!
Все пак за второ няма да ви моля.
СКОК
Ти ще молиш „все пак“. И още как „все пак“!
ВАЛЕНТИН
Не ви харесва, значи?
СИЛВИЯ
Не, напротив,
но щом е без охота съчинено,
отказвам се. Вземете го!
ВАЛЕНТИН
Но то е
за вас, госпожо!
СИЛВИЯ
Знам, но вече, не,
не го желая. Нека е за вас!
Бих искала да бъде по-горещо!
ВАЛЕНТИН
Ще ви напиша друго още днес!
СИЛВИЯ
Добре. И прочетете си го сам!
Дано ви трогне! А в противен случай…
ВАЛЕНТИН
Ако ме трогне, то какво тогава?
СИЛВИЯ
Тогава го задръжте за труда си!
Довиждане, поклоннико!
СКОК
О, ребус! О, енигма! О, тайнственост премудра,
о, чудеса неясни подобно нос на мутра!
Загадъчност, която по-трудно ще разкрия
от ветропоказател върху камбанария!
Той страстно я ухажва, а тя го разиграва
и кара ученика уроци да й дава.
Прекланям се! Това е наистина идея:
той сам да съчинява писмата си от нея!
ВАЛЕНТИН
Ей, ти, какво умуваш там на глас?
СКОК
Не, аз само си играех с рими, вие сте по умните работи.
ВАЛЕНТИН
От какво заключаваш?
СКОК
От това, че синьора Силвия ви е избрала за свой представител.
ВАЛЕНТИН
Пред кого?
СКОК
Пред вас самия. Тя ви ухажва косвено!
ВАЛЕНТИН
Как „косвено“?
СКОК
Исках да кажа „писмено“.
ВАЛЕНТИН
Та тя не ми е писала!
СКОК
Че защо й е да ви пише, когато вие, синьоре, сам си пишете! Още ли не сте разбрали шегата?
ВАЛЕНТИН
Не. Вярвай, като ти казвам!
СКОК
Именно: не вярвам, като ми казвате! Е, щом не сте схванали шегата, сериозното и него ли не схванахте?
ВАЛЕНТИН
Него схванах. Обсипа ме с ядни думи.
