ПРОТЕЙ
Но в него, татко, няма новини.
Разказва само, че живял приятно,
че бил обсипан с милости от Дука,
и кани ме при него да съм идел
и споделил щастливата му участ
АНТОНИО
А как отнасяш се към таз покана?
ПРОТЕЙ
Като поставям бащината воля
над волята на първия приятел.
АНТОНИО
Във твоя случай тези две съвпадат.
А ти познаваш нрава на баща си —
щом нещо иска, иска го и край!
Реших известно време да прекараш
със Валентин във свитата на Дука.
Каквото той от къщи получава,
това ще получаваш ти от мен.
Бъди готов да отпътуваш утре
И не извъртай! Твърдо съм решил!
ПРОТЕЙ
В тъй кратък срок едва ли ще успея —
поне с ден-два поотложете, татко!
АНТОНИО
Ако остане нещо, ще го пратим
отделно подир теб, но утре тръгваш.
А ти, Пантино, помогни, по-бърже!
да стегнем този господин за път!
ПРОТЕЙ
Решил от огъня да се избавя,
в морето скочих и сега се давя.
Че Джулия ми пише, скрих нарочно,
боейки се за нашата любов,
а ето че по този повод точно
аз сам изтеглих жребия суров.
О, как напомня утрото любовно
несигурната слава на Април —
едва проблесне слънцето гальовно
и вече облак чер го е закрил!
ПАНТИНО
Синьор Протей, баща ви вече вика,
а вие го познавате поне!
ПРОТЕЙ
Да, ида!… Подчинява се езика,
но, ах, сърцето вика: „Не и не!“
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
СКОК
Синьоре! Ръкавицата ви, моля!
ВАЛЕНТИН
Не, мойте са на мен.
СКОК
Е, ваша воля!
Помислих, че желана е за вас.
ВАЛЕНТИН
Я дай насам! Разбира се, е моя!
О, бих я разпознал между безброя
от ръкавички! Силвия!…
СКОК
Синьора Силвия! Синьора Силвия!
ВАЛЕНТИН
Защо викаш, глупако?