СИЛВИЯ
Господа, моля ви! Баща ми пристига!
ДУКЪТ
Отблизо ви обсаждат, виждам, дъще…
Баща ви, Валентине, бил добре.
Дали ще ви зарадват две-три вести
от вашите другари?
ВАЛЕНТИН
Ваша милост,
ще бъда свръхщастлив да са добри!
ДУКЪТ
Вий имате съгражданин на име
Антонио, нали?
ВАЛЕНТИН
Да, ваша милост.
Това е мъж от знатна кръв, почитан
сред гражданството.
ДУКЪТ
Няма ли той син?
ВАЛЕНТИН
Да, има и такъв, че заслужава
един родител с тъй отлична слава!
ДУКЪТ
Вий знаете ли го?
ВАЛЕНТИН
Тъй, както зная
сам себе си — със него от детинство
приятели сме, но докато аз
ленивец бях и без да мисля, пръснах
годините, чиято сладка полза
облича в съвършенство старостта ни,
Протей — това е неговото име —
меда им сбра до края и сега е
на възраст млад, но възрастен по опит,
зелен на вид, но откъм разум зрял,
или накъсо — тъй като хвалбите
не могат стигна неговата стойност —
това е благородник съвършен,
от ни едно достойнство не лишен!
ДУКЪТ
Ей богу, ако всичко туй е вярно,
ще е способен да съветва крал
и фаворит да бъде на кралица!
Добре, добре! С високи препоръки
той тук дошъл е и възнамерява
да служи в двора ми известно време.
Вестта, надявам се, ще ви зарадва.
ВАЛЕНТИН
Ако ми липсва нещо, туй е той!
ДУКЪТ
Тогаз го приемете по достойнство.
На вас говоря, дъще, и на вас,
любезни Турио. За Валентин
молба такава, явно, е излишна.
Веднага ще ви го изпратя тук.
ВАЛЕНТИН
Това е оня рицар, който беше —
разказах ви — готов със мен да дойде,
ако една девойка не държеше
очите му заключени във своите.
СИЛВИЯ
Сега му ги е върнала навярно,
заменяйки ги с друг залог любовен?
ВАЛЕНТИН
Не, мисля, че тя още ги задържа.
СИЛВИЯ
Тогава ще е сляп, а как слепец
могъл би да намери път към вас?
ВАЛЕНТИН
О, любовта е с хиляди очи!
ТУРИО
Аз зная пък, че няма ни едно!
ВАЛЕНТИН
