Не е ли време вече за обяд?
ЛУЧЕТА
Нима ви трябва и трапеза друга,
като ядете своята прислуга
по всяко време?
ДЖУЛИЯ
Стой! Какво е то?
Какво там вдигна?
ЛУЧЕТА
Нищо!
ДЖУЛИЯ
А защо
наведе се тогава?
ЛУЧЕТА
Зарад тази
изпусната хартийка.
ДЖУЛИЯ
И на нея
ти казваш „нищо“?
ЛУЧЕТА
Нищо е за мен,
понеже не засяга моя милост.
ДЖУЛИЯ
Тогава нека там да си лежи!
ЛУЧЕТА
Да са лъжи? Не, то е чиста правда!
ДЖУЛИЯ
Поемка някаква от твой поклонник!
ЛУЧЕТА
Да. Бих желала да му я изпея,
но намерете съпровод към нея!
ДЖУЛИЯ
Не, по-добре изпей му я самичка
по музиката на „Любовен лек“6!
ЛУЧЕТА
„Любовен лек“ за нея не отива —
не лек, а много тежък е мотива!
ДЖУЛИЯ
Ако е тъй, ще иска втори глас.
ЛУЧЕТА
Разбира се! Започвайте тогаз!
ДЖУЛИЯ
Защо не ти?
ЛУЧЕТА
Височко е за мен.
ДЖУЛИЯ
Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!
ЛУЧЕТА
Не, моля ви се, запазете тона!…
О, тази нота беше много горе!
ДЖУЛИЯ
Така ли!
ЛУЧЕТА
Да, тя просто изпищя!
ДЖУЛИЯ
А таз? Дали е по-приятна тя?
ЛУЧЕТА
Не, тя пък беше прекалено ниска!
ДЖУЛИЯ
Разбирам! Значи, още ти се иска?
ЛУЧЕТА
