Но аз го правя за синьор Протея!
ДЖУЛИЯ
Пък аз брътвежа му ще разпилея!
Не пипай там! И още тук се мае!
Парченцата на място остави!
ЛУЧЕТА
На туй писмо гневи се, а мечтае
до утре второ да я разгневи!
ДЖУЛИЯ
Поне да бях наистина сърдита!
О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
които ви облъхнаха с любов!
Оси, които смучете нектара,
а след това избивате пчелите,
които са го сбирали! Целувам
с молба за прошка всяко дребно късче!
Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,
ужасна Джулия, аз твойте букви
ще хвърля върху каменните плочи
и гордостта им ще потъпча с крак!
А туй какво е, скъсано в средата?
„Любовно нараненият Протей“!
О, скъпото ми наранено име,
леглото болнично на мойта пазва
ще те приеме, за да те лекува,
но най-напред устата те целува,
за да открие раната ти. Боже,
тук има пак „Протей“!… И тук „Протей“!…
Горкичкият!… О, ветре лек, недей
да вееш силно, да сбера отново
нещастните му буквички!… Не тези
на мойто име! Тях ужасен вихър
да ги издигне на възбог и пръсне
във кипналото пенесто море!
Но гледай, гледай — неговото име
до моето! „Злочестият Протей
до сладката му Джулия“! О, не!
Ще скъсам свойто!… Не, ще го оставя!
Сърце не дава да ги разделя —
ще сгъна листчето, да се прегърнат!
Целувайте се, карайте се двете,
правете, милички, каквото щете!
ЛУЧЕТА
Госпожице, обядът е готов.
Баща ви чака.
ДЖУЛИЯ
Да вървим тогава!
ЛУЧЕТА
А тези тъй ли ще останат тука,
да сплетничат?
ДЖУЛИЯ
Вдигни ги, ако искаш,
понеже са ти толкоз симпатични!
ЛУЧЕТА
Симпатия аз нямам, но си патя
заради вас…
Тъй. Всички ги събрах.
ДЖУЛИЯ
Да, виждам, че грижовна си към тях!
ЛУЧЕТА
Вий виждате, мадам, но и Лучета
да знаете, че вижда с тез очета!
ДЖУЛИЯ
Добре, добре, ще тръгнеш ли най-сетне?
