Комедия от грешки

Уилям ШекспирКомедия от грешки1

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

СОЛИН — княз на Ефес

ЕГЕОН — сиракузки търговец

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС, АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА — близнаци, синове на Егеон и Емилия

ДРОМИО ОТ ЕФЕС, ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА — близнаци, слуги на двамата Антифоловци

БАЛТАЗАР — търговец

АНДЖЕЛО — златар

ДОКТОР МЪРШ — знахар

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ — приятел на Антифол от Сиракуза

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ — кредитор на Анджело

ЕМИЛИЯ — съпруга на Егеон, игуменка на ефески манастир

АДРИАНА — съпруга на Антифол от Ефес

ЛУЧИАНА — нейна сестра

ЛЮС — готвачка при Адриана

ЛЕКА ЖЕНА

Пристав, Стражи, Слуги, Граждани и др.

Място на действието — Ефес.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в двореца на Княза.

Влизат Князът, Егеон, Тъмничар, Стражи и Свита.

ЕГЕОН

        Добре, Солин, присъдата издай —

        да сложи тя на мъките ми край!

КНЯЗЪТ

        Мълчи, търговецо от Сиракуза2!

        Не ще ме трогнеш ти: не съм наклонен

        заради теб закона да престъпя —

        гневът от туй, че князът ви жестоко

        суровия си указ подпечата

        с кръвта на наши най-добри търговци,

        задето нямали пари за откуп,

        гаси в очите ми искрата милост!

        Когато между мирните ефесци3

        и твоите съграждани крамолни

        възникнаха нестихващите разпри,

        събрания в Ефес и Сиракуза

        тържествено решиха двата града

        търговските си връзки да прекъснат,

        и то така, че щом ефесец дойде

        във Сиракуза да продава стока

        или, напротив, някой сиракузец

        яви се на ефеското тържище,

        виновниците да се умъртвяват

        и стоките им взимат, ако те

        не заплатят хиляда марки4 глоба.

        А твойта стока, щедро оценена,

        не струва даже сто и ти законно,

        търговецо, обречен си на смърт.

ЕГЕОН

        Благодаря. При залез най-подир

        след толкоз мъки ще залеза в мир!

КНЯЗЪТ

        Добре, да чуем по каква причина

        от Сиракуза си дошъл в Ефес!

ЕГЕОН

        О, тягостна задача: да описвам

        неописуемите си неволи!

        Но за да знай света, че съм загинал

        от нравствен порив, не от низка корист,

        ще ти разкажа, колкото сълзите

        ми позволят: роден съм в Сиракуза

        и за жена венчан бях, със която

        взаимно щастие си бихме дали,

        ако не беше черната ни орис.

        Не знаех скръб, имотът ни растеше

        от сделки и пътувания чести

        до Епидамн5, дорде смъртта на моя

        представител остави безнадзорни

        товарите ми там и ме изтръгна

        от нежните прегръдки на жена ми,

        която след шестмесечна раздяла,

        припадаща под сладостното бреме

        на пола си, доплава в този град

        при мен и там благополучно стана

        щастлива майка на двамина сина,

        така еднакви, че не бе възможно

        един от друг да бъдат различени.

        И случи се, че в този същи дом

        и в същи час едно семейство бедно

        доби, и то близначета момченца,

        прилични също тъй едно на друго,