ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Ай, ай, ще гледам!
Щом вие плюете си на ръцете,
то аз пък ще си плюя на петите!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Тоз глупав Дромио се е оставил
да го ограбят! Чувал съм, че тука,
когато им попаднел чужденец,
вълшебници пленя вал и духа му,
мошеници му мамели очите,
магьосници го правели да съхне;
че всяка улица в града гъмжала
от вещици, лъжци и шарлатани12.
Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро!
А пък сега по-бързо към „Кентавра“!
След този странен разговор не знам
ще си намеря ли парите там!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
АДРИАНА
Тук трябваше да бъдат досега —
ни вест от мъж, ни сянка от слуга!
А пък часът е вече два, Лучиана!
ЛУЧИАНА
Търговец някой го е задържал
и той останал е на обед с него.
Не се гневи! Да хапнем с тебе двете!
Съпругът уж е цар на свойта воля,
но времето и нему заповядва
кога да тръгва или да се връща.
Затуй търпение, ти казвам, сестро!
АДРИАНА
Защо навън да ходи все мъжът?
ЛУЧИАНА
Защото вън делата го държат!
АДРИАНА
Пък аз, като изляза вън, ругае!
ЛУЧИАНА
Ще го търпиш — той твоята юзда е!
АДРИАНА
С юзда се управлява само конят!
ЛУЧИАНА
А разюзданите с камшик се гонят!
В небето, по земята, под водата
навред предели има свободата
и женските при всички божи твари
покорни са пред своите мъжкари.
На нашите мъже пък естеството
стои далеч над тяхното, защото
човекът, ум и дух получил в дар,
създаден е да бъде господар,
за своя гордост и за божа слава,
над всичко, дето хвърка, ходи, плава —
а ний на тез мъже сме крехки самки
и трябва да сме волни… в техни рамки!
АДРИАНА
Какво тогава твоя милост чака?
ЛУЧИАНА
Боя се от несгодите на брака.
АДРИАНА
Но инак би търпяла мъжки гнет?
ЛУЧИАНА
Щом любя, ще привиквам отнапред.
АДРИАНА
