А почне ли съпругът ти да кръшка?
ЛУЧИАНА
Ще чакам кротко ласката му мъжка.
АДРИАНА
Добър съвет, но неизползван, жалко!
На чужди гръб са сто тояги малко.
Когато някого бедата бие,
„Недей да плачеш!“ — казваме му ние,
а струпа ли се злото върху нас,
сами ревем със сълзи и на глас.
Търпение ми препоръчваш ти,
понеже лош съпруг не те гнети,
но нека теб налегне мойта мъка,
ще спомниш свойта лека препоръка!
ЛУЧИАНА
Добре, но първо трябва ми съпруг…
Мъжът ти иде — ей го роба тук!
АДРИАНА
Намери ли мъжа ми? Где е той?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Намерих си белята. Тук е. Ей я!
АДРИАНА
Извика ли го? Каза ли ти нещо?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да, каза и във двете ми уши,
но толкоз силно, че ме оглуши!
АДРИАНА
Да беше искал да ти го повтори!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
А, той ми го повтори толкоз пъти,
че мозъкът от туй ми се размъти!
АДРИАНА
Ще дойде или не? Това кажи!
Май пет пари не дава за жена си!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Жена ли? Той ме взе и наруга!
АДРИАНА
Той взел те на рога? Рогат мъжът ми?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Това не зная, но ругае страшно!
Съвсем е луд! Аз викам да се връща,
той иска някакви хиляда марки!
„Обяд е!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Прасето…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Жена ви…“ — викам. „Майната й!“ — вика. —
„Каква жена? Не я познавам даже!“
АДРИАНА
Кой каза тъй?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Той каза тъй! И още:
„Аз — вика, — нямам ни жена, ни дом!“
И туй не ми го вля в ума полека,
а взе, че ми го трупна наведнаж
върху гърбината — със други думи,
опуха ме по всички правила!
АДРИАНА
Върви, върви и доведи го тук!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
За днес му ядох тежкия юмрук.
Пратете, моля ви се, някой друг!
АДРИАНА
Върви и ми докарай моя мъж,
че ще ти пукна тиквата надлъж!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
А пък мъжът ви, както удря яко,
ще ми я пукне втори път напряко —
така че ще ме кръстите добре!
АДРИАНА
Прави, дърдорко, както заповядах!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Нима тъй кръгъл съм като глупак,
та двама вий подритвате ме с крак?
