Ако съм топка, искам да предложа
поне да ме зашиете във кожа!
ЛУЧИАНА
Пфу, този гняв съвсем не ти прилича!
АДРИАНА
Да, той по разни фусти ще ми тича,
докато аз сама ще чакам с дни!
Без кръв ако са моите страни,
не съм ли все заради него бледа?
Досадна му е моята беседа —
а как човек да бъде духовит,
като го слушат с образ от гранит?
По разни модни рокли се влече —
защо не вземе мен да облече?
Къде е този недостатък мой,
за който да не е виновен той?
Един-единствен негов поглед мил
набързо моя чар би възкресил,
но той ломи плета като елен,
за да пасе в леса, далеч от мен!
ЛУЧИАНА
Пъди тез мисли! Не бъди ревнива!
АДРИАНА
А как търпят се грубости такива?
Във този миг на друга вятър прави —
ако не беше тъй, защо се бави?
Една верижка бе ми обещал,
но, вярвай, нямаше да ми е жал,
че я забравя, ако виждам само,
че не забравя нещо по-голямо!
И накитът, най-скъпо украсен,
престава да е хубав някой ден;
цененото за трайността си злато
и то накрай изтърква се, когато
се пипа много. Ах, мъжът не бива
с поквара своя блясък да убива,
о, Антифоле! Но какво да правя?
Понеже, все едно, не му се нравя,
плачът ми нека ме дозагрози
и да умра, удавена в сълзи!
ЛУЧИАНА
От женска ревност, боже, упази!
ВТОРА СЦЕНА
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Оказа се, че Дромио е скътал
на сигурно парите ми в „Кентавра“
и тръгнал да ме дири. Чудно нещо,
по моите сметки и по туй, което
хазаинът ми каза, няма как
да съм се срещнал с него на пазара!
Ха, ей го тук!
Е, как сме, ваша милост?
Смехът дали ви мина, или още
гърбината сърби ви за пердах?
Не знаеш за „Кентавра“, а? Не помниш
да съм ти давал марки? А жена ми
ме викала за обед, тъй ли беше?
И съм живял под феникса? Бе теб
какво ти беше хрумнало тогава?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Защо? Какво? Кога съм казвал тъй?
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Сега! Тук точно! Няма четвърт час!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Не съм ви виждал, откогато вие
ме пратихте с парите към „Кентавра“!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Негоднико, ей тука ти отрече
