Уилям Шекспир
Комедия от грешки1
СОЛИН — княз на Ефес
ЕГЕОН — сиракузки търговец
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС, АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА — близнаци, синове на Егеон и Емилия
ДРОМИО ОТ ЕФЕС, ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА — близнаци, слуги на двамата Антифоловци
БАЛТАЗАР — търговец
АНДЖЕЛО — златар
ДОКТОР МЪРШ — знахар
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ — приятел на Антифол от Сиракуза
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ — кредитор на Анджело
ЕМИЛИЯ — съпруга на Егеон, игуменка на ефески манастир
АДРИАНА — съпруга на Антифол от Ефес
ЛУЧИАНА — нейна сестра
ЛЮС — готвачка при Адриана
ЛЕКА ЖЕНА
Пристав, Стражи, Слуги, Граждани и др.
Място на действието — Ефес.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ЕГЕОН
Добре, Солин, присъдата издай —
да сложи тя на мъките ми край!
КНЯЗЪТ
Мълчи, търговецо от Сиракуза2!
Не ще ме трогнеш ти: не съм наклонен
заради теб закона да престъпя —
гневът от туй, че князът ви жестоко
суровия си указ подпечата
с кръвта на наши най-добри търговци,
задето нямали пари за откуп,
гаси в очите ми искрата милост!
Когато между мирните ефесци3
и твоите съграждани крамолни
възникнаха нестихващите разпри,
събрания в Ефес и Сиракуза
тържествено решиха двата града
търговските си връзки да прекъснат,
и то така, че щом ефесец дойде
във Сиракуза да продава стока
или, напротив, някой сиракузец
яви се на ефеското тържище,
виновниците да се умъртвяват
и стоките им взимат, ако те
не заплатят хиляда марки4 глоба.
А твойта стока, щедро оценена,
не струва даже сто и ти законно,
търговецо, обречен си на смърт.
ЕГЕОН
Благодаря. При залез най-подир
след толкоз мъки ще залеза в мир!
КНЯЗЪТ
Добре, да чуем по каква причина
от Сиракуза си дошъл в Ефес!
ЕГЕОН
О, тягостна задача: да описвам
неописуемите си неволи!
Но за да знай света, че съм загинал
от нравствен порив, не от низка корист,
ще ти разкажа, колкото сълзите
ми позволят: роден съм в Сиракуза
и за жена венчан бях, със която
взаимно щастие си бихме дали,
ако не беше черната ни орис.
Не знаех скръб, имотът ни растеше
от сделки и пътувания чести
до Епидамн5, дорде смъртта на моя
представител остави безнадзорни
товарите ми там и ме изтръгна
от нежните прегръдки на жена ми,
която след шестмесечна раздяла,
припадаща под сладостното бреме
на пола си, доплава в този град
при мен и там благополучно стана
щастлива майка на двамина сина,
така еднакви, че не бе възможно
един от друг да бъдат различени.
И случи се, че в този същи дом
и в същи час едно семейство бедно
доби, и то близначета момченца,
прилични също тъй едно на друго,