че няма допир мек за твоите пръсти,
че няма мила реч за твоя слух,
че няма сладък хляб за твоя вкус,
освен когато аз те гледам, милвам,
беседвам с теб и ястия ти готвя!
Как стана, о, съпруже мой, как стана,
та тъй от себе си се отчужди;
да, да, от себе си, защото аз съм
преплетена, неотделима част
от теб, и то във най-доброто твое.
Не се дели, съпруже мой, от мене,
защото туй е невъзможно, както
да капнеш капка в бездната пенлива
и след това оттам да я извадиш
несмесена, без липса, ни прибавка!
О, как дълбоко би те наранило,
да би узнал, че съм била развратна,
че тази плът, на тебе посветена,
от блудството била е осквернена!
Да беше тъй, не би ли ме отритнал
и плюл по мене в ярост, и одрал
челото ми, жигосано с клеймото
на улична жена, и с гняв изтръгнал
халката от неверния ми пръст,
за да я смачкаш и разчупиш ядно
с тържествените думи на развода?
Да, би го сторил! Е, тогаз стори го!
Петното на покварата е в мене,
кръвта ми е отровена от похот,
защото, ако с тебе сме едно
и ти ме мамиш, твоята зараза
проникнала е в мене и ме прави
развратница!… Или бъди ми верен,
та двама да вървим до сетен ден,
аз — непорочна, ти — неопетнен!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Ако на мен говорите, аз нямам
честта да се познавам с вас, госпожо.
В Ефес пристигнах току-що и чужд съм
за този град, тъй както за речта ви,
в която, колкото да се старах,
ей богу, нито дума не разбрах.
ЛУЧИАНА
Как много сте се променили, зетко!
Така да се глумите над сестра ми!
Тя прати Дромио да ви извика…
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Как? Дромио?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Мен?
АДРИАНА
Теб! И ти ни каза,
че господарят ти те бил набил
и за жена и дом не щял да знае!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Говорил ли си, драги, с тази дама
и ако да, какво целите двама?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Аз, господарю? Първи път я виждам!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Обеснико, лъготиш! На пазара
не ми ли ти предаде нейни думи?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
В живота си не съм говорил с нея!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А откъде ни знае имената?
Навярно има ясновидски дар?
АДРИАНА
Не прави чест на моя господар
във глупава комедия такава
слугите срещу мен да подстрекава!
И тъй скърбя, че ми обръщаш гръб,
не удвоявай тази моя скръб
с презрението си! Ах, тоз ръкав
недей отдръпва! Ти си брястът здрав,
аз — немощна лоза, снага извила,
от твойта мощ за да получи сила;
а виж, кои семейството ни тровят?
Орлови нокти, мъх, безплоден повет,
засмукали те във прегръдка глуха,
за да цъфтят от твоята разруха!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
На мен говори! Дявол! Да не съм
съпруга взел пиян или насън?
Или сега сънувам го това?
Тук нещо лъже наште сетива.
Но що е то? Дорде не го разкрия,
