ЛУЧИАНА
Че тъй кажи! То всичко в ред било:
кой плаче по загубеното зло?
АДРИАНА
Е, да, но аз портрет му правя точно
обратен, за пред чуждите очи —
така калугеричката нарочно
далече от гнездото си цвърчи.
Със хулна реч обсипа го езика,
но вътре в мен сърцето ми го вика!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!
ЛУЧИАНА
Защо си се задъхал?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
От търчене!
АДРИАНА
Къде е господаря ти, кажи!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Навярно вече в пъкъла лежи!
Един зъл дух, един чер бяс го хвана,
едно сърце, затворено в стомана,
един от тези дяволи, вампири,
пристегнати във кожени мундири,
които дружелюбно потупват те по рамо,
но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,
и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада
нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.
АДРИАНА
Какво, какво излиза?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Че сигур е в пандиза!
АДРИАНА
Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Такава, в униформа. Парите са във скрина!
АДРИАНА
Сестрице, донеси ги!
О, тази вест ме смая!
И за какво е длъжен, бих искала да зная!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
За някаква верижка.
АДРИАНА
За толкоз дребно в съд?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
По-едрата верига за после му гласят!
Звъни, нима не чухте?
АДРИАНА
Веригата?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Часът!
Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!
АДРИАНА
Как може: „беше два, а после бий един“?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Така — във бяг обратен готов е да удари
дори старикът Време, щом срещнат го джандари!
АДРИАНА
Но времето не е на никого длъжник!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:
като платец фалирал то само обещава,
но никому не връща ни щастие, ни слава,
и няма нищо чудно, че види ли стражар,
назад веднага драсва такъв разбойник стар!
