ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да, аз съм Дромио. Бях роб и свързан,
но господаря връзките прегриза,
така че роб съм, но освободен!
ЕГЕОН
Нима не си припомняте за мен?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Не, вие ни припомняте за нас,
когато тъй ни мъкнеха с въжето.
И вас ли ви лекува доктор Мърш?
ЕГЕОН
Защо ме гледаш с този поглед чужд?
Спомни си, ти отлично ме познаваш!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
За първи път в живота си ви виждам!
ЕГЕОН
Скръбта, изглежда, ме е променила
и Времето, откак се разделихме,
изписало е с непознати букви
лицето ми. Но вслушай се, нима
не можеш да си спомниш и гласа ми?
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
И него — не.
ЕГЕОН
А ти?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
И аз не мога.
ЕГЕОН
Аз казвам ти, че ти добре го помниш!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Пък аз ви казвам, че не помня нищо,
но щом вий знаете какво да помня…
ЕГЕОН
Гласа ми да забравят! О, тегло,
нима за тез години — всичко седем! —
ти тъй разцепи и продра звука
на този мой език, че да не може
под дрезгавите ноти на скръбта
едничкият ми син да го познае?
Макар да трупа старост преспи сняг
над туй насечено от мъки чело
и да смразява съдовете кръвни
студът на непознати ветрове,
все пак в нощта на този мой живот
живее памет; гаснещите лампи
под тези вежди още хвърлят лъч;
ушите глъхнещи долавят звуци
и всякое от тези сетива
свидетелства пред мен — не, не, не бъркам! —
че ти си син ми, моят Антифол!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Баща си аз изобщо не съм виждал.
ЕГЕОН
Нима не помниш как във Сиракуза
се разделихме с тебе! Само седем
години са изтекли! Или син ми
срамува се в беда да ме познае?
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
И князът, и останалите тук
ще потвърдят, че туй не е така.
Аз даже не съм стъпвал в Сиракуза!
КНЯЗЪТ
Това е вярно. Негов покровител
от двадесет години, аз не помня
той нявга да бивал във града ви.
От страх и старост, явно, ти бълнуваш!
ЕМИЛИЯ
Един човек обиден водя, княже!
АДРИАНА
О, боже мой, омъжена за двама!
КНЯЗЪТ
Единият е истински навярно,
