Информация за текста
© 1997 Валери Петров, превод от английски
William Shakespeare
The Comedy of Errors, 1589–1594
Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10250]
Последна редакция: 2009-01-23 17:29:25
1
Оригиналното название на комедията е „The Comedy of Errors“. Доктор Мърш се нарича в оригинала „Pinch“; титлата означава само „учен мъж“, а името е свързано със значенията: притеснен, отслабнал, боледуващ, натясно и т.н.
2
Сиракуза — в древността столица но о-в Сицилия; гръцка търговска колония.
3
Ефесци — Ефес бил в древността цветущ търговски град на малоазийския бряг.
4
Марки — английска средновековна монета на стойност 13 шилинга и 4 пенса.
5
Епидамн — древен град на източния бряг на Адриатическо море — днешният Дуръс (Драч) в Албания.
6
Левга — мярка за дължина. 1 морска левга = 5 километра и половина.
7
Коринт — прочут морски град на северния бряг на Пелопонес.
8
Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.
9
„Кентавър“
10
„…рожденият ми ден…“ — тъй като двамата са се родили едновременно.
11
„…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.
12
„…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.
13
„…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.
14
„…да си разшири плешивата територия за нейна сметка…“ — шегата по адрес на плешивеещата готвачка крие намек за борбите във Франция между Католическата лига и протестанта Анри Наварски, на които Шекспир бил съвременник. Английската кралица оказвала на Анри военна помощ, но през 1593 г. той решил, че „Париж си струва една литургия“ и преминал към католичеството.
15
„…с бели зъбери…“ — варовиковите скали край Дувър били още през XVI век символ на английския остров.
16
