додето бъде уталожен чужди
по-остър глад!
ЖАК
Отде пък се излюпи
това петле?
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Дали беда, младежо,
те прави дързък, или си изобщо
незапознат с приличните обноски?
ОРЛАНДО
По-първото е истинното: трънът
на крайното нещастие разкъса
одеждите на моята учтивост;
а инак расъл съм в издигнат край
и мисля се възпитан… Спрете, казах!
Тоз, който вкуси само плод дори,
преди да съм получил туй, което
ми трябва, ще загине!
ЖАК
Но това е
наистина един „безплоден“ спор!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Какво желаеш, казвай! Със учтивост
по-сигурно, отколкото с принуда,
ще ни принудиш с теб да сме учтиви.
ОРЛАНДО
Гладът ме мъчи! Дайте ми да ям!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Седни и яж! Добре дошъл при нас!
ОРЛАНДО
О, блага реч! Простете грубостта ми —
аз мислех, че е диво тука всичко
и затова реших да ви изплаша
със този застрашителен език.
Ала — каквито да сте вие, хора,
които в тези мрачни пущинаци
под сянката на многолетни клони
оставяте нехайно да протича
пълзящият вървеж на часовете —
ако сте виждали охолни дни,
ако сте слушали черковен звън,
ако сте сядали на сватбен пир,
ако сте бърсали сълза на радост,
разтърсени от тази рядка сладост:
да се смилиш, да се смилят над теб,
пред вас да бъде кротката любезност
защита моя; и със таз надежда,
почервенял от срам, аз скривам меч!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Да, виждали сме други дни и ние
и викал е и нас черковен звън,
на сватбен пир били сме и клепачи
сме бърсали от влага милосърдна —
и затова седни и разполагай
със всичко туй, което помощта ни
на нуждата ти може да предложи!
ОРЛАНДО
О, щом е тъй, почакайте минута,
дордето изтърча като кошута
сърненцето си малко да нахраня:
оставил съм тук близо грохнал старец,
изминал от привързаност към мене
безкраен път; и докогато той,
измъчен от глада и възрастта,
не бъде подкрепен, във таз уста
троха не ще поставя!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Доведи го!
Не ще докоснем дотогаз храната.
ОРЛАНДО
О, Бог да ви плати за добрината!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ти виждаш, драги Жак, че на света
не сме нещастни само ние тук —
около нас театърът безкраен
играел много по-печални драми
от нашата!
ЖАК
Да, този свят е сцена,
където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
