Както ви харесва

        да влезе и излезе; и играе

        различни роли, тъй като животът

        е в седем действия: кърмаче първо,

        което плаче и повръща в скута

        на дойката. След туй момченце сутрин

        с лъщящи бузки, с чантата на гръб,

        което неохотно, като охлюв

        отива на училище. След малко

        печален влюбен, който, сякаш пещ,

        въздиша над сонета си горещ

        за нечий нежен лик. След миг войник,

        наперен, със мустак на леопард,

        ругаещ върло, бърз на крамоли,

        готов заради славата да скочи

        в топовно гърло! А след малко само

        общински съдия, коремче пуснал,

        натъпкал се добре с петел-подарък,

        но строг, с брада подкастрена прилично,

        и хубаво заучил своя текст

        от важни глупости. След туй палячо,

        по чехли, със кесия на колана

        и очила на края на носа,

        танцуващ в гащите от младини,

        сега широки за пищяла мършав,

        и мъжкия си глас обратно върнал

        към детското пискунче… И накрая

        на тази чудновата пъстра драма

        последна роля: странно същество

        в повторно детство, с изличена памет,

        без зъби, без очи, без слух, без всичко!

Влиза отново Орландо, носейки Адам.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Добре дошъл. Седни и положи

        почтения си спътник! Нека хапне!

ОРЛАНДО

        Благодаря ви зарад мен и него!

АДАМ

        И хубаво, защото аз самият

        не бих намерил сили да го сторя!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Хапнете, подкрепете се! По-късно

        ще поговорим. Музика! Запейте,

        приятелю!

АМИЕН (пее)

                „Щипни ни, ветре луд —

                по-малко ти си лют

                от нашите подобни!

                Понеже си незрим,

                по-лесно ний търпим

                обидите ти злобни!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!

                Хапи ни, студ свиреп —

                по-злобно е от теб

                другарството невярно!

                Неблагодарността

                със зъбеста уста

                ухапва по-коварно!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!“

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Щом син сте на покойния Роланд —

        тъй както ми прошепнахте и както

        очите ми свидетелстват, съзрели

        във образа ви негови черти —

        добре дошли сте тука! Аз съм князът,

        комуто вашият баща бе мил.

        Да влезем в пещерата ми, където

        ще чуя разказа ви… Верни старче,

        бъди и ти добре дошъл сред нас!…

        Хванете го под лактите! Така…

        А вий, младежо, дайте ми ръка

        и нека старият ми слух узнай

        какво ви е довело в този край!

Излизат.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ