Както ви харесва

ПЪРВА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат княз Фредерик, Велможи и Оливер.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Не си го виждал? Слушай, ей, човече!

        Ако не бях така великодушен,

        едва ли дивото за мъст бих гонил

        щом имам питомното. Но мисли му,

        ако не ми намериш своя брат!

        Със свещ дири го, под дърво и камък,

        но във година срок го искам тука

        жив или мъртъв! Не опитвай инак

        да дириш във страната ми поминък —

        земите ти и другото, което

        би заслужавало да бъде взето,

        ще бъде взето в моята хазна,

        докато брат ти не разсее лично

        съмненията ми във теб!

ОЛИВЕР

                                О, княже,

        да знаехте сърцето ми: до днеска

        аз нито миг не съм обичал брат си!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        И дваж по-подъл си! Да се изгони!

        Запор върху имота му веднага

        и нека скита де очи му видят!

        Без бавене! Изритайте го вън!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

ОРЛАНДО

        Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

        която светиш във небето ясно,

        огрей със непорочна светлина

        на нимфата си името прекрасно!

        О, Розалинда, с нож от всички тез

        кори дървесни книги ще направя,

        та който влезе в тоз безкраен лес,

        четейки ги, безкрай да те прославя!…

        Лети, лети, Орландо, и възпей я,

        прекрасната, единствената, „Нея“!

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

КОРИН

        Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

ТОЧИЛКО

        Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

КОРИН

        Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

ТОЧИЛКО

        Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

КОРИН

        Не съм.

ТОЧИЛКО

        Тогава си готов за пъкъла.

КОРИН

        Не думай, господине!

ТОЧИЛКО

        Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!