РОЗАЛИНДА
Все пак кой е?
ЦЕЛИЯ
Наистина ли не се сещаш?
РОЗАЛИНДА
Не, на колене ти се моля: кажи кой е?
ЦЕЛИЯ
О, чудо на чудесата! Наистина невероятно! Даже невероятно невероятно! Дори ми се изчерпаха възклицанията!
РОЗАЛИНДА
Непоносима си! Да не мислиш, че като съм навлякла тези мъжки дрехи, та и чувствата ми са в ботуши? Всеки миг забавяне ми се вижда дълъг като плаване из южните морета. Заклевам те да ми кажеш веднага кой ги е писал и говори бързо! Бих искала да заекваш, та мъжкото име, което криеш в себе си, да избликне от теб като вино от бутилка с тясно гърло, или наведнъж, или никак! Моля ти се, измъкни запушалката от устата си, за да изпия новината ти!
ЦЕЛИЯ
И да ти влезе цял мъж в корема?
РОЗАЛИНДА
Какъв е? Бог ли го е изваял или кроячът му? Как изглежда? Главата му заслужава ли шапка? Лицето му достойно ли е за брадата си?
ЦЕЛИЯ
Брадата му не е от най-буйните.
РОЗАЛИНДА
Ще я почакам да избуи, но не ме карай да чакам за името му! Кой е той?
ЦЕЛИЯ
Младият Орландо. Този, който победи едновременно бореца на баща ми и сърцето на братовчедка ми.
РОЗАЛИНДА
Остави шегите, моля ти се! Говори честно и сериозно!
ЦЕЛИЯ
Честно и сериозно: той е.
РОЗАЛИНДА
Орландо?
ЦЕЛИЯ
Орландо.
РОЗАЛИНДА
О, аз нещастница! Какво ще правя сега с тези мъжки крачоли! А той какво правеше, като го видя? Какво каза? Как изглеждаше? Как беше облечен? Защо е дошъл тук? Попита ли за мене? Къде живее? Как се разделихте? Кога ще го видиш отново? Отговори ми с една дума!
ЦЕЛИЯ
Първо ми дай устата на Гаргантюа22. Такава дума не е по мярка за обикновени уста. Само да отговоря с „да“ и „не“ на всичките ти въпроси, пак ще трае повече от цял катехизис23.
РОЗАЛИНДА
Но той знае ли, че съм в тази гора и в мъжки дрехи? И какъв е на вид? Все тъй ли е свеж като в деня на борбите?
ЦЕЛИЯ
Да засищаш въпросите на една влюбена душа е все едно да броиш прашинките в слънчев сноп. Но ти хапни това, с което ще те гостя, и го вкуси внимателно! Заварих го под един дъб като паднал жълъд.
РОЗАЛИНДА
Това ще е дъбът на Зевс24, щом дава такива плодове!
ЦЕЛИЯ
Все пак изслушай ме, уважаема!
РОЗАЛИНДА
Продължавай!
ЦЕЛИЯ
Лежеше там, прострян като ранен рицар.
РОЗАЛИНДА
Тъжна гледка, но върви на фона.
ЦЕЛИЯ
Слушай, викни „тпру!“ на езика си! Прекалено лудува… Облечен беше като ловец.
РОЗАЛИНДА
О, ужас! Той ще простреля това бедно животинче в гръдта ми!
ЦЕЛИЯ
Не мога ли да изпея песента си без твоя съпровод? Караш ме да фалшивя.
РОЗАЛИНДА
Забрави ли, че съм жена? Щом мисля, трябва да говоря! Моля ти се, продължавай!
ЦЕЛИЯ
Прекъсваш ме, а после… Тихо! Не е ли той?
