Както ви харесва

страната, защото е сигурно, че ти ще изгниеш, преди да си узрял, тъй като плодът на мушмулата има същото свойство.

ТОЧИЛКО

        Добре казано, но дали е мъдро, или не, това гората ще отсъди.

Влиза Целия с лист хартия в ръка.

РОЗАЛИНДА

        Тихо! Сестричката ми иде и чете нещо! Ти стой настрана!

ЦЕЛИЯ (чете)

                „Стига спала е гората

                във мълчание сурово —

                аз дарявам дървесата

                всяко със отделно слово.

                Туй ще плаче, че тъй кратък

                е животът на човека,

                та две педи без остатък

                му е цялата пътека;

                друго ще скърби: защо ли

                и другарството не трае;

                но по всички горски стволи

                твойто име ще сияе:

                Розалинда! То едничко

                изразило тебе, свята,

                квинтесенция на всичко

                прелестно върху земята,

                тебе, същество, в което

                с връзка радостна и мила

                по наредба на Небето

                е Природата споила

                на Лукреция16, Елена17,

                Клеопатра18, Аталанта19

                свяна, бузата червена,

                царствения чар, таланта

                и на тях отгоре още

                добродетели хиляда,

                тъй че дълги дни и нощи

                на света да си награда

                и да имаш чак до гроб

                мен за свой слуга и роб!“

РОЗАЛИНДА

        О, какъв изящен проповедник! И с какво безкрайно любовно поучение мори паството си! Поне да се беше поизкашлял и казал: „Привършвам, добри хора!“

ЦЕЛИЯ

        Вие двамата, по-далеч оттук! Овчарю, върви си!… Ти също!

ТОЧИЛКО

        Да се оттеглим с достойнство, овчарю! Като не можем да си вдигнем багажа, да си вдигнем торбажа — ако мога така да кажа!

Излиза заедно с Корин.

ЦЕЛИЯ

        Чу ли тези стихове?

РОЗАЛИНДА

        Чух всичко и дори нещо отгоре. Защото някои от тях имаха повече стъпки от нужното.

ЦЕЛИЯ

        Няма значение, нали все пак стъпват някак си.

РОЗАЛИНДА

        Да, но как! Единият стих по-къс, другият — по-дълъг, и цялото порядъчно куцаше.

ЦЕЛИЯ

        Но не се ли учудваш, че името ти ще виси по всички дървета наоколо?

РОЗАЛИНДА

        Вече престанах да се чудя, защото това, което ти прочете, е нищо пред онова, което аз откачих от една палма и което ще получи палмата на първенството. Виж го! Само веднъж са ме римували така: когато съгласно Питагоровото учение20 душата ми се бе вселила в тялото на мишка и един ирландски магьосник искаше да ме прогони от къщата с римувани заклинания21.

ЦЕЛИЯ

        А можеш ли позна кой ги е писал?

РОЗАЛИНДА

        Някой мъж навярно.

ЦЕЛИЯ

        И то с верижка на шията, която ти е добре позната. Ти нещо пламна май?

РОЗАЛИНДА

        Не, но моля ти се, кажи ми, кой?

ЦЕЛИЯ

        О, боже мой, вярно е, че приятел с приятел рядко се среща, но случва се две планини да се съберат от някое земетресение.