„Ах, Оливере мой,
ах, кавалере, стой
да се полюбим двама!…“
а ще бъде така:
„Ах, Оливере, наш,
ах, Кривовере, марш!
За теб тук място няма!“
ОТЕЦ ОЛИВЕР
Няма значение! Подигравките на тези негодници не могат да ме отклонят от светото ми призвание!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
РОЗАЛИНДА
Мълчи, моля ти се! Искам да плача!
ЦЕЛИЯ
Добре, плачи! Но не забравяй, че сълзите не подобават на мъж.
РОЗАЛИНДА
А нямам ли причина да плача?
ЦЕЛИЯ
Най-добрата, която човек може да си пожелае. Затова, казвам ти, плачи!
РОЗАЛИНДА
Дори косата му има цвета на предателството!
ЦЕЛИЯ
Да, червена е почти като на Юда33. И целувките му са юдински.
РОЗАЛИНДА
Не, цветът на косата му си е хубав!
ЦЕЛИЯ
Дори чудесен. Няма друг цвят като кестенявия!
РОЗАЛИНДА
А целувките му са невинни като осветен хляб!
ЦЕЛИЯ
Трябва да е купил от Диана34 чифт непорочни устни на вехто. Монахините от зимното братство не целуват тъй набожно. Просто самият лед на целомъдрието!
РОЗАЛИНДА
Но защо ми обеща, че ще дойде тази сутрин, а още го няма!
ЦЕЛИЯ
Вярно, в него няма капка честност!
РОЗАЛИНДА
Мислиш ли?
ЦЕЛИЯ
Не вярвам да е чак джебчия или конекрадец, но ми се струва, че в любовта му има толкоз искреност, колкото вино в обърната чаша или ядка в червив орех.
РОЗАЛИНДА
Любовта му — неискрена?
ЦЕЛИЯ
Може да е искрена, когато е хлътнал, но ми се струва, че случаят не е такъв.
РОЗАЛИНДА
Как? Не го ли чу, като се кълнеше, че бил влюбен в мене!
ЦЕЛИЯ
Има разлика между „бил“ и „е“. А пък клетвата на влюбения е като на кръчмаря. И двамата се кълнат, че сметките им са точни… Той живее в гората, към свитата на княза, твоя баща.
РОЗАЛИНДА
Аз срещнах княза вчера и той надълго разговаря с мене. Попита ме от какъв род съм и аз му казах, че родът ми не е по-низш от неговия. Той се засмя и ме отпрати… Но защо говорим за бащи, когато съществува такъв мъж като Орландо!
ЦЕЛИЯ
Наистина той е прекрасен мъж! Пише прекрасни стихове, говори прекрасни думи, дава прекрасни клетви и прекрасно ги нарушава. Чупи ги о сърцето на възлюбената си, и то все някак си накриво, като неопитен участник в турнир, който пришпорва коня си само в единия хълбок и скършва копието си като последен гъсок. Но все пак всичко си остава прекрасно, щом младостта е на седлото, а лудостта държи юздите… Но кой иде?
