Както ви харесва

СИЛВИЙ

        Не, искам те!

ФЕБЕ

                        Е, туй е вече алчност!

        Послушай, Силвий, мразех те доскоро,

        а и сега, помни, не те обичам;

        но сладко ти говориш за любов

        и аз търпя присъствието твое,

        което досега ми бе досадно;

        ала не чакай ти награда друга

        освен това, че може би услуга

        ще ти поискам някога.

СИЛВИЙ

                                О, Фебе,

        тъй чиста е и свята любовта ми

        и тъй лишен съм аз от милостта ти,

        че ще приема за обилна жътва

        да сбирам баберките подир оня,

        комуто гроздовете ще се паднат.

        Тук-там откъсвай някоя усмивка

        и аз от тях ще преживея някак!

ФЕБЕ

        Познаваш ли младежа, със когото

        говорих преди малко?

СИЛВИЙ

                                Не добре,

        но срещал съм го. Пасбището тука

        той купил е от стария стопанин.

ФЕБЕ

        Недей мисли, че щом те питам, значи

        съм влюбена във него! Той е само

        един нахалник млад. Макар и с доста

        красив език. Но кой ти слуша думи!

        При все че са приятни те, когато

        приятен ти е, който ги говори.

        Красив е. Но и други знам такива.

        И горд. Но тази гордост му отива.

        Ще стане мъж от него. Най-доброто

        във него е лицето му: каквото

        да изречеше злият му език,

        заглаждаше го погледът му в миг.

        Не е висок. Но млад е — ще расте.

        В краката май… Не, стройни бяха те!

        А устните му бяха тъй червени,

        по-тъмни малко нещо от страните,

        с таз лека разлика, която има

        между карминената наша роза

        и пурпурната роза от Дамаск!

        Повярвай, Силвий, някои жени,

        видели го отблизо като мен,

        веднага биха пламнали по него;

        а той на мене ми е безразличен,

        тъй просто, ни омразен, ни обичен,

        макар че имам повече причини

        за първото. Защото ме обиди!

        Била съм чернокоса, черноока!

        Какво му дава право да ме хока!

        А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!

        Не ще оставя да му се размине!

        Ще дойде ден, ще си говорим пак!

        Кога обаче? Аз ще му напиша

        едно презрително писмо, а ти

        ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?

СИЛВИЙ

        Да, моя Фебе!

ФЕБЕ

                        Ще го драсна в миг!

        Ще бъде остро, в два-три реда къси —

        аз имам го написано в ума си…

        и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!

Излизат.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда, Целия и Жак.

ЖАК

        Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.

РОЗАЛИНДА

        Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?