РОЗАЛИНДА
Ах, този младеж е чудесен!
ЦЕЛИЯ
Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Достатъчно! Да спрат!
ОРЛАНДО
Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Как си, Шарл?
ЛЬО БО
Не може да говори, ваша светлост.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Отнесете го! Как е името ти, момко?
ОРЛАНДО
Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Бих предпочел да бъдеш син на друг!
Баща ти беше вредом уважаван,
но чувствал съм го винаги свой враг.
Ти с подвига си по ме би зарадвал,
ако не беше негова издънка.
Отивай си със здраве! Явно, смел си,
но друг родител трябваше да имаш!
ЦЕЛИЯ
Как мислиш, мила, бих ли се отнесла
така към него, ако бях баща си?
ОРЛАНДО
Гордея се, че съм Роландов син,
макар и трети! Бащиното име
не бих сменил дори ако на княза
би хрумнало да ме осинови!
РОЗАЛИНДА
Баща ми хранеше към граф Роланд
дълбока обич. Както всички, впрочем.
Да знаех, че тоз момък му е син,
прибавила бих сълзи към молбите,
преди да го оставя да се хвърли
в такъв опасен бой!
ЦЕЛИЯ
Тогава нека
да го приветстваме и ободрим —
суровото държане на баща ми
гнети душата ми!… Безстрашни момко,
ако в полето нежно на сърцето
направите вий същото, което
направите в борбата, облажавам
избраницата ви!
РОЗАЛИНДА
Вземете туй,
любезни господине, от една,
която би ви дала, честна дума,
и повече, ако сама не беше
беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?
ЦЕЛИЯ
Да… Сбогом, благородни господине!
ОРЛАНДО
Глупак! Дори не й благодарих!
Какво ми стана? Най-доброто в мене
ме изостави и сега стърча
като бездушие чучело край пътя!
РОЗАЛИНДА
Той май ни вика! Боже, как загубих
в нещастието прежната си гордост!
Да го запитам ли какво желае?…
Извикахте ли ни? Ах, млади момко,
в борбата победихте вий не само
противника си!
ЦЕЛИЯ
