Ще вървим ли, мила?
РОЗАЛИНДА
Да, братовчедко… Да ви пази бог!
ОРЛАНДО
Какво тъй здраво ми скова езика?
Не казах нито дума, а пък явно
тя диреше беседа! Ах, Орландо,
не Шарл, а същество далеч по-слабо
простря те на земята!
ЛЬО БО
Господине,
съветвам ви приятелски: недейте
остава тук! Заслужихте си вие
похвала, възхищение и обич,
но князът е сега така настроен,
че зле посреща вашата победа;
а той по нрав… Но по-добре ще бъде
вий сам да си представите какъв е,
отколкото да ви го казвам аз!
ОРЛАНДО
Благодаря ви. Но тогаз кажете:
от дамите, които бяха тука,
коя е всъщност дъщеря на княза?
ЛЬО БО
По нрав бих казал никоя; но инак
по-дребничката му е дъщеря,
а другата е дъщеря на брат му,
изгнаника; държи я той в двореца,
защото двете се обичат просто
съвсем като сестри. Но напоследък
намразил е нещастната девойка,
понеже сред народа я обичат,
затуй, че е добра, и й съчувстват
зарад баща й; и усещам, скоро
омразата му ще избухне в гняв.
Вървете! Бих желал да станем близки
във бъден свят, по-радостен от тоз.
ОРЛАНДО
Довиждане! Благодаря ви много.
От трън на глог! Запътвам се назад
от княз-потисник към потисник-брат!…
Но тази безподобна Розалинда!
ТРЕТА СЦЕНА
ЦЕЛИЯ
Моля ти се, братовчедке! О, боже на любовта, смили се над мен! Розалинда, миличка, една дума поне!
РОЗАЛИНДА
Нямам думи за хвърляне на вятъра.
ЦЕЛИЯ
Защо на вятъра? Хвърли ги на мен! Залей ме със всички тайни, които криеш!
РОЗАЛИНДА
И ще има две пострадали братовчедки: ти ще се удавиш, а пък аз ще остана на сухо.
ЦЕЛИЯ
И всичко това само заради баща ти?
РОЗАЛИНДА
Малко и заради неговото дете… О, с колко тръни е осеян този делничен свят!
ЦЕЛИЯ
Ах, братовчедке, това са само леки репейчета, с които той те обстрелва като момък в празнични закачки. И после така е: която не се движи строго в пътечката, репеите й се лепят по полите!
РОЗАЛИНДА
