ЛАНЧИЛОТО
Тру-ту-ту! Да сте виждали синьор Лоренцо? Синьор Лоренцо? Тру-ту-ту!
ЛОРЕНЦО
Стига си тръбил! Той е тук.
ЛАНЧИЛОТО
Тру-ту-тук? Къде е тру-ту-тук?
ЛОРЕНЦО
Тук!
ЛАНЧИЛОТО
Кажете му тогава, че е дошъл човек от моя господар и че рогът му прелива от добри новини! Господарят ще бъде тук преди зората!
ЛОРЕНЦО
Да влезем, скъпа моя! Или не!
Защо пък? Стефано, кажи във къщи,
че господарката е вече близко,
и изпрати свирачите навън!
Как сладко дремят лунните лъчи
върху тревите. Тук да спрем! И нека
мелодия да се прокрадне лека
в ушите ни! Нощта и тишината
за сладостни съзвучия подхождат.
Виж, Джесика, как куполът небесен
обсипан е със късчета от злато.
Дори най-дребното от тях, когато
се движи, чуй, издава собствен звук52
в съзвучие със хора многореден
от ангели с усмихнати очи!
Не чувстваш ли? И в нас тоз хор звучи,
ала душите ни, докато са
във глината на тленното, гласа
не могат да си чуят и ний само
в минути съвършени като тази
по нещо подозираме, че пеят.
Със нежен звук луната залюлейте
и нека той, до идещата стигнал,
я привлече към чакащия дом!
ДЖЕСИКА
От музиката все ми става тъжно!
ЛОРЕНЦО
Защото си чувствителна към нея.
Тъй както впрочем е и всичко живо.
На всеки е известно, че когато
табун жребци, незнаещи юзда,
развели гриви, с цвилене и тропот
се носят, накъдето ги подкара
заврялата им кръв, и изведнъж
дочуят звук, от рог или от друг
случаен инструмент, във тоз момент
се спират изведнъж, предат с уши
и пълният им с дива лудост поглед
в миг става кротък под добрата сила
на музиката. Да, ако Орфей,
според поета, трогвал е дори
потоци, дървеса и канари,
то е, защото няма същество
така безчувствено, сурово, грубо,
че музиката, временно поне,
да не изправи нрава му. Така е:
човекът, който музика не знае
и не трепти от нежния й трепет,
способен е на подлост и грабеж,
душевните му подтици са мрачни,
а страстите му черни — като пъкъл —
не вярвай на такъв!… Но слушай, слушай!
ПОРЦИЯ
Онази светлинка е в моя дом.
Уж малка свещ, а хвърля лъч дотука.
Тъй в мрачен свят блести доброто дело!
