НЕРИСА

        Ала когато светеше луната,

        не виждахме свещта.

ПОРЦИЯ

                                Тъй всяка слава

        пред слава по-голяма избледнява.

        Заместникът сияе като крал,

        докато дойде кралят. Миг след туй

        самият той в монарха си се влива

        като поток в море… Чуй, нейде свирят!

НЕРИСА

        Синьора, туй са нашите свирачи.

ПОРЦИЯ

        Наистина са те! Как всяко нещо

        си има своето „кога“ и „где“!

        Не помня тъй да са звучали денем!

НЕРИСА

        Това е сигурно от тишината.

ПОРЦИЯ

        Да, да. Еднакво пеят кос и врана,

        щом слушаме разсеяно. И мисля,

        че ако славеят би пял не нощем,

        а през деня, сред гъши кряк, би минал

        за брат на щиглеца. Със всичко тъй е:

        не знам дали изобщо може нещо,

        макар да го изглаждаме най-вещо,

        оценка за завършеност да вземе,

        не бъде ли извършено навреме.

        Но тихо! Стига музика! Луната

        заспа в Ендимионовото ложе53.

        Не я будете!

Музиката се прекъсва.

ЛОРЕНЦО

                        Туй са те! Познавам

        гласа на Порция!

ПОРЦИЯ

                        Позна ме, както

        слепецът кукумявката познава

        по грозния й звук.

ЛОРЕНЦО

                                Добре дошла

        във своя дом, прекрасна господарко!

ПОРЦИЯ

        Ний молихме се нашите мъже

        да имат щастие и сме с надежда,

        че бог им го е дал. Дали са вече

        пристигнали във къщи?

ЛОРЕНЦО

                                Още не,

        но известиха ни, че скоро идват.

ПОРЦИЯ

        Нериса, влез в дома и на слугите

        кажи, че трябва всички да забравят

        за нашето отсъствие! Лоренцо

        и Джесика, вий също — нито дума!

Тръбен звук.

ЛОРЕНЦО

        Това е вашият съпруг, синьора.

        Разчитайте на нас. Не сме бъбриви.

ПОРЦИЯ

        Как светла е нощта! Като че ли

        е ден, но малко болен; ден, във който

        е слънцето зад млечна пелена.

Влизат Басанио, Антонио, Грациано и Свита.

БАСАНИО

        През нощите и тук ще бъде светло

        като при антиподите54, ако

        със слънцето редувате се вие!

ПОРЦИЯ

        Не значи ли туй денем да изчезвам?

        Една съпруга с толкоз леки нрави

        живота на съпруга тежък прави,

        пък аз не ща Басанио да бъде

        нещастен зарад мен!… Но бог нарежда!…

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату