НЕРИСА
Ала когато светеше луната,
не виждахме свещта.
ПОРЦИЯ
Тъй всяка слава
пред слава по-голяма избледнява.
Заместникът сияе като крал,
докато дойде кралят. Миг след туй
самият той в монарха си се влива
като поток в море… Чуй, нейде свирят!
НЕРИСА
Синьора, туй са нашите свирачи.
ПОРЦИЯ
Наистина са те! Как всяко нещо
си има своето „кога“ и „где“!
Не помня тъй да са звучали денем!
НЕРИСА
Това е сигурно от тишината.
ПОРЦИЯ
Да, да. Еднакво пеят кос и врана,
щом слушаме разсеяно. И мисля,
че ако славеят би пял не нощем,
а през деня, сред гъши кряк, би минал
за брат на щиглеца. Със всичко тъй е:
не знам дали изобщо може нещо,
макар да го изглаждаме най-вещо,
оценка за завършеност да вземе,
не бъде ли извършено навреме.
Но тихо! Стига музика! Луната
заспа в Ендимионовото ложе53.
Не я будете!
ЛОРЕНЦО
Туй са те! Познавам
гласа на Порция!
ПОРЦИЯ
Позна ме, както
слепецът кукумявката познава
по грозния й звук.
ЛОРЕНЦО
Добре дошла
във своя дом, прекрасна господарко!
ПОРЦИЯ
Ний молихме се нашите мъже
да имат щастие и сме с надежда,
че бог им го е дал. Дали са вече
пристигнали във къщи?
ЛОРЕНЦО
Още не,
но известиха ни, че скоро идват.
ПОРЦИЯ
Нериса, влез в дома и на слугите
кажи, че трябва всички да забравят
за нашето отсъствие! Лоренцо
и Джесика, вий също — нито дума!
ЛОРЕНЦО
Това е вашият съпруг, синьора.
Разчитайте на нас. Не сме бъбриви.
ПОРЦИЯ
Как светла е нощта! Като че ли
е ден, но малко болен; ден, във който
е слънцето зад млечна пелена.
БАСАНИО
През нощите и тук ще бъде светло
като при антиподите54, ако
със слънцето редувате се вие!
ПОРЦИЯ
Не значи ли туй денем да изчезвам?
Една съпруга с толкоз леки нрави
живота на съпруга тежък прави,
пък аз не ща Басанио да бъде
нещастен зарад мен!… Но бог нарежда!…