Венецианският търговец

        Добре дошъл в дома си, господарю!

БАСАНИО

        Благодаря ви, скъпа. Ето туй е

        Антонио — разказвах ви как нежно

        привързан съм към него.

ПОРЦИЯ

                                И навярно

        със право сте привързан тъй към него,

        щом той е бил обвързан тъй за вас!

АНТОНИО

        Отминали неща. Да не говорим!

ПОРЦИЯ

        Бъдете у дома си в този дом!

        Желая иначе да ви покажа

        любезността си, затова съм кратка.

ГРАЦИАНО (към Нериса)

        …Кълна се в таз луна, че подарих го

        на писарчето! Просто ме изнуди,

        да го скопят макар! Отде да зная,

        че толкоз присърце ще вземеш всичко!

ПОРЦИЯ

        Ха, спречкване? Тъй скоро? И защо?

ГРАЦИАНО

        За нищо! Зарад пръстенчето златно,

        което тя ми даде! Евтинийка,

        и то със стих като на селско ножче:

        „Люби ме и пази ме!“ Много важно!

НЕРИСА

        Какво ми дрънкаш за цена и стих!

        Не в знак ли на любов ти го дарих

        и ти не ми ли се закле тогава,

        че ще го носиш цял живот и даже

        ще искаш да те погребат със него?

        За тези клетви, ако не за мен,

        ти беше длъжен свято да го пазиш!

        На писарчето във съда го дал!

        Пък аз кълна се пред съда господен,

        че този писар, докато е жив,

        не ще получи на брадата косъм!

ГРАЦИАНО

        Ще го получи, ако възмъжее!

НЕРИСА

        И ако възмъжаваха жените!

ГРАЦИАНО

        Не, чувай! Таз ръка ще я отрежа,

        ако те лъжа! На момче го дадох.

        Недоизрасло, като тебе дребно,

        нали ти казвам, писарче съдебно,

        ама едно бъбриво, изврътливо,

        поиска го в награда, нямах как!…

ПОРЦИЯ

        Не, вий сте за осъждане все пак,

        ще ви го кажа ясно. Твърде леко

        сте се простили с дара на жена си,

        споен за пръста ви със ваша клетва

        и прикован към него с нейна вяра.

        Аз също на мъжа си дадох пръстен

        и също като вас той клетва даде,

        че ще го пази. Той е тук и зная,

        че щом така пред мен се е заклел,

        не би го нивга дал, не би го снел

        от пръста си за всичките богатства

        на този свят! Не, драги Грациано,

        вий много сте обидили жена си.

        На нейно място аз бих побесняла!

БАСАНИО (настрани)

        Да бях си сам отнел ръката цяла,

        та тук да кажа, че съм я загубил

        ведно със пръстена във бой за него!

ГРАЦИАНО

        Мъжът ви даде първи своя пръстен

        на съдията, който го поиска,

        и, честно казано, го бе заслужил;

        а след това и писарят му също —

        задето беше скърцал със перото —

        изпроси моя. Но какво да правим,

        като и двамата не щяха друго?

ПОРЦИЯ

        Кой пръстен, господарю мой, сте дали?

        Нали не, който имате от мен?

БАСАНИО

        Да можех със лъжа греха да скрия,

        отрекъл бих, но този пръст без пръстен