СЕМПЪЛ
Ама една стара жена, такава дебела, преди малко се качи в стаята му. По-добре ще я почакам да слезе. То по-право аз, сър, за нея съм дошъл.
ХАЗАИНЪТ
Какво? Дебела жена в стаята му? Брей, да не ми оберат рицаря!… Ей, веселяко Джон! Ей, сладуре тлъсти! Изригни нещо из войнишките си дробове! Тук ли си? Вика те твоят хазаин, твоят весел съкъркач!
ФАЛСТАФ
Какво има, дърто пиянйще?
ХАЗАИНЪТ
Един пернат тука чака твоята дебелана. Натири и, сладуре, натири я! Моите стаи са порядъчни етап, Тфу! Интимности ще ми правиш! Тфу!
ФАЛСТАФ
Дебеланата беше за малко тук, кръчмарю, но си отиде.
СЕМПЪЛ
Кажете, сър, не беше ли брейнфордската врачка?
ФАЛСТАФ
Позна, зяпльо! Защо ти трябваше, мидо открехната?
СЕМПЪЛ
Защото, сър, моят господар, мистър Хаплю, сър, я видял долу на улицата. И иска да я пита за един разбойник, сър. Ним му викат; той му е откраднал една златна верижка, та тя да му познае дали верижката е още у него, или не е.
ФАЛСТАФ
Аз вече я питах за това.
СЕМПЪЛ
И какво каза тя, сър?
ФАЛСТАФ
Каза, че този, който е задигнал верижката на твоя мистър Хаплю, е същият, който му я е отпънал.
СЕМПЪЛ
Да можех само да й поговоря! Имах и за друго да я питам.
ФАЛСТАФ
За какво друго? Да чуем!
ХАЗАИНЪТ
Хайде, изплюй камъчето!
СЕМПЪЛ
Не мога! Това е откровена тайна!
ХАЗАИНЪТ
Казвай я тази откровена тайна или си труп!
СЕМПЪЛ
То е само за мистрис Ана Пейдж, сър. Да разбера дали на господаря му е писано да се ожени за нея, или му е писано да не се ожени.
ФАЛСТАФ
Писано му е, разбира се.
СЕМПЪЛ
Ама какво му е писано, сър?
ФАЛСТАФ
Че или ще се ожени за нея, или няма да се ожени. Бягай!
СЕМПЪЛ
А аз мога ли да му го съобщя така?
ФАЛСТАФ
Ти ли, умнико? Ти като нищо можеш!
СЕМПЪЛ
Много ви благодаря, сър! Как ли ще се зарадва господарят ми!
ХАЗАИНЪТ
Мъдрец си, сър Джон, мъдрец! А тази жена наистина ли беше гадалка!
ФАЛСТАФ
И то каква! През целия си живот не съм събрал толкоз ум и разум, колкото получих наведнъж от нея. И при това не аз платих, а на мен богато платиха.
БАРДОЛФ
Офейкаха, сър! Измама! Жива измама!
