КРАТУН
От дон Гърмадо!
КРАЛЯТ
Е, хубаво. Да чуем!… Бирон, какво ви става?
БИРОН
Не си губете време с безсмислица такава!
ЛОНГВИЛ
Я дайте, дайте тука! Тоз изблик ме съмнява.
ДЮМЕН
Бироновият почерк! И неговото име!
БИРОН
Ах ти, дръвник нещастен! Ах, как опозори ме!…
Виновен съм, виновен! Признавам и се кая!
КРАЛЯТ
Защо?
БИРОН
Защото в плен съм на същата омая,
която вас увлече! И ето ме сред вас!
Той, той и вие също, и редом с вас и аз
сме шайка от най-низки джебчии в любовта
и всеки е достоен за примка на врата!…
Но по-добре ще бъде слушатели да няма…
ДЮМЕН
И значи сме четирма?
БИРОН
В една и съща яма!…
Но не пред тях!
КРАЛЯТ
Вий, хайде! Недейте се потрива!
КРАТУН
Джебчиите остават, а честните — не бива!
БИРОН
О, влюбени, природата ни сбира —
да се прегърнем със другарски жар!
Тъй както приливът не се възпира,
младежка кръв не слуша устав стар.
Как можехме да спрем онази сила,
която нас самите е родила!
КРАЛЯТ
А, значи любовта не ви отмина
и тез хартийки тук са неин знак?
БИРОН
А кой, случайно зърнал Розалина,
подобно на индийския дивак-
слънцепоклонник, няма да се просне,
от изгрева й розов заслепен,
за да целуне стръкчетата росни,
огрени от сияйния й ден?
Кой без опасността да ослепее,
ще впери поглед в нейното лице?…
КРАЛЯТ
Та вий сте луд! Къде е тя — къде е
любимата на моето сърце!
В сравнение със свойта господарка,
звезда е тя пред светлата луна!
БИРОН
О, ако беше тя не толкоз ярка,
денят ви би потънал в тъмнина,
че както с най-доброто панаирът
окото ни привлича и зове,
така страните й девичи сбират
цвета на всички нежни цветове!
Да бях оратор!… Пфу, нищожни речи
на продавач от шумния пазар!
Най-пищната риторика пелтечи
пред чудото на редкия й чар,
а с дума недостатъчно голяма
ний в недостатък хубостта виним
и нека таз уста остане няма,
щом няма речник за лика любим!
О, този лик! Столетник да го зърне,
от гръб ще хвърли в миг петдесетте,
че хубостта умее да превърне
и посоха във конче на дете!
